Лави Тидхар: Централна станция


central-stationНоминирана за наградата „Артър Кларк“ за 2017 и спечелила „Джон Кембъл“ за същата година. Странна, интересна и завладяваща. Много отдавна не бях попадал на читав киберпънк, който да не имитира Гибсън и въпреки това да е добър. Стилът на Лави Тидхар е подобен на този на Паоло Бачигалупи и тук светът е едно от главните действащи лица. „Централна станция“ не е толкова роман за събития, ставащи в бъдещето, колкото живо рисуване на един възможен свят.

Има още

Advertisements

Уилям Гибсън: Невромантик


автор: Траяна 

Признавам си:  съжалявам, че толкова време отлагах прочита на „Невромантик“. Донякъде виня грозната корица на българското издание, но основната спирачка бяха собствените ми предразсъдъци към киберпънкa. Представях си редове с програмен код и математически задачи, а вместо това играх „Каратека“. (Също като в СИП-а по информатика в четвърти клас.)

Писана в далечната 1984 г., малко след като Интернет се е излюпил и пипалата му са достигнали и до цивилните компютри, „Невромантик“ се явява пророчески запис за социалното влияние на мрежата и отчасти за начина, по който се ползва тя днес. Когато ви казвам, че Уилям Гибсън е визионер, го казвам с пълното съзнание, че за близо 230 ревюта на книги, повечето от които фантастика и фентъзи, за пръв път използвам този епитет, говорейки за писател.

Оставяйки настрана нюха на Гибсън за технологичното развитие, ще спомена, че ако отворите страницата на Уикипедия, описваща „киберпънк“, ще видите снимка на Спрол трилогията на Гибсън. Той наистина е дядото на жанра, първият обрисувал гроздовете от информация в мрежата, един от първите поставил ИТ технологиите в градската ноар среда на близкото мизерно и студено бъдеще. Има още