Иън МакДоналд: Императрица на слънцето


22119364_1717709628240057_2051092472_nТрилогията приключи! Никак, ама никак не съм доволен! Искам поне още една трилогия, а както гледам и във fantasticfiction и в goodreads поредицата е приключена още 2013 година и от никъде не се задава продължение, както е споделил мъдро народният поет. Което е жалко, защото „Евърнес“ свършва в средата на приключението, а аз много искам да разбера какво става с Еверет, с неговият двойник – дело на Мадам Луна, с баща му и дали Валие ще успее да върне изгубената си душа, защото в края на краищата се оказва, че тя не е лоша.

Има още

Иън МакДоналд в три романа


Така се случи, че прочетох три книги на МакДоналд една след друга и ми вървят малко като едно цяло, макар двете поредици да са коренно различни. И за това реших да споделя впечатленията си от тях заедно в едно ревю, а не в три различни. Съблогърката отдавна ме ръчка да прочета „Дервишката къща”, а пък аз взех, че изчетох всичко друго издадено от него тук, като се озовах в болнични у дома.

Има още

Визия за нанотехнологиите от Иън МакДоналд: The Dervish House


автор: Траяна

Има книги, които могат да бъдат хем супер интересни, хем адски скучни в детайлите си. Ако сте чели „Търговска къща“ от Джеймс Клавел, знаете за какво говоря: множество герои, действие само за няколко дни, но пък разписано oт гледна точка на всеки от тях едва ли не до секунда.

Подобна е и структурата на The Dervish House, усещането е същото. Макдоналд ни захвъря в Истанбул от 2027 година – величествен, трескав, трансконтинентален, мултикултурен. Турция съвсем наскоро е влязла в ЕС (тук двама колеги възклинкаха „Това наистина си е фантастика“) и населението ѝ се адаптира не само към новите условия на пазара, а и към почти ежедневните терористични актове. Пътищата на обитателите на старото дервишко теке на площад Адем Деде, ще се преплетат по съвсем неочакван и нов начин. Един ще осъществява най-голямата икономическа измама от век насам, друг ще издирва легендарно (и доста зловещо) съкровище, Има още