Дейвид Уебър: За честта на кралицата


автор: Искрен

Втората книга е по-добра от първата, което не е изненада. Лично аз щях да съм учуден и  възмутен ако беше обратното. Уебър даде силна заявка, за една интересна вселена и още по-интересен главен герой с „Гарнизон Василиск”.

Кариерата на Хонър върви много успешно и спокойно, но това обикновено е предвестник на задаваща се буря. Конфликтът с република Хейвън продължава да е сериозен проблем, но все още не е ескалирал до открити военни действия. Мантикора трябва да реагира бързо и да спечели на своя страна планета Грейсън, намираща се в системата на звездата Йелцин, но това няма да е никак лесна задача.

Има още

Джеймс С. А. Кори: Вратата на Абадон


Автор : Искрен

Предполагам, че няма човек, който да не е гледал „Боговете сигурно са полудели”. Конкретно първата серия, в която пилот изхвърли бутилка от „Кока-Кола”, която бушмените намериха. Те не знаеха за какво служи това „нещо”, пратено от боговете, но откриха, че им върши много работа в ежедневните им задължения – за правене на ремъци, щавене на змийска кожа, става за музикален инструмент, твърдо е – става и за мачкане на растения – и ред други неща. Докато един ден се оказа, че всички искат бутилката, и тя стана семето на раздора. Откриха, че може и да наранява. Но никой от племето така и не успя да разбере за какво точно е предназначен този дар. И няма как да разбере – просто защото това е нещо отвъд пределите на културното и занаятчийското им разбиране за света. Те придадоха на бутилката други функции: различни от тези, за които е създадена.

По отношение на протомолекулата, човечеството се намира в същото положение. Но докато бушмените са едно от най-миролюбивите племена, то хората от вселената на „Експанзия” са много агресивни. Фебският вирус променя всичко живо, до което се докосне, разчленява човешките тела и ги преправя по някакъв си свой древен план – и затова всички решават, че той е оръжие, пратено преди милиарди години, за да заличи зараждащия се на Земята живот. „Протоген” виждат огромен потенциал за военни разработки, който може да се разгърне само в достатъчно голяма популация, и поради това заразяват „Ерос”. Всичко излиза извън контрол, а резултатът вече е известен.  Има още

Джеймс С. А. Кори: Войната на Калибан


Автор: Искрен

Ерос вече не съществува, разбит на Венера заедно с кошмарния си чуждоземен товар. Феба  е изпепелена е в термоядрен Ад, а отломките ѝ са паднали в гравитационния кладенец на Сатурн. Отчаян опит на хората да заличат всяка следа от извънземния вирус. Протоген е разгромена и сякаш единствения проблем пред всички сега е какво става на Венера. Промолекулата променя цялата планета според някакъв древен план, като върши неща, които са технологично толкова напред в сравнение с постиженията на човечеството, че изглеждат като магия, а хората могат само да наблюдават и да се надяват, че действията ѝ ще се ограничат само до тази планета, и няма да реши да прескочи към Земята, примерно.

Втората чат от поредицата „Експанзия“ на С. А. Кори, се развива докато протомолекулата върши своите дела и акцентът не е върху нея, а върху събитията които се случват по това време в слънчевата система, последствията от необмислените действия на Холдън и какво може да стане, когато някой си играе с огъня, без да има под ръка пожарогасител.

Марс и Земята са в крехко примирие и са се заели да си поделят Слънчевата система. Има още

Джеймс С. А. Кори: Левиатан се пробужда


Автор: Искрен

Едно страхотно начало на спейсопера!

„Левиатан се пробужда” първоначално е замислена като трилогия от авторите си, но вече се е разраснала до седем произведения, от които вече три излязоха на български. (вижте списъка в края на ревюто)

Действието на поредицата е позиционирано в не толкова далечното бъдеще. Хората са колонизирали Марс, стъпили са на спътниците на газовите гиганти, овладели ли са астероидния пояс, но не са открили някаква технология, която да им позволява да прескочат светлинната бариера. В интерес на истината, не са чак толкова много спейс-оперите, занимаващи се с точно този период от бъдещата човешка история. Точно ерата, в която сме нагазили в плитчината на Вселената, каквато се явява е нашата слънчева система, но все още не сме се хвърлили в бездната на междузвездното пространство. Светът на Кори като постойка ни е познат от други романи, но пък е логичен, и затова в никакъв случай не е клише или заимстване. Базира се на антагонизма между две напреднали във военно и индустриално отношение страни, които няма как да нарека дъжави. Земята се управява от ООН, а Марс  функционира като планета-държава. Има още

В търсене на Петкан: „Марсианецът” на Анди Уеър


автор: Dilvish the Damned

„Марсианецът” е (позакъснял) дебют на американеца Анди Уеър. Първоначално публикуван безплатно на сайта на автора, а през 2011 г. и в „самиздат”-платформата на Амазон, две години по-късно правата за романа са откупени от Crown Publishing Group, а опцията за заснемане – от 20th Century Fox.

И с пълно право!

От доста време – от юношеските си години – не бях чел приключенска фантастика, която да е едновременно добре написана, логично обоснована и надъхващо увлекателна, а и тогава болшинството подобни книги бяха произведения на класиците в жанра – Суифт, Стивънсън, Верн, Уелс, Лондон. Е, Анди Уеър не е това ниво, но явно има амбицията да стане.

Концепцията за „робинзониада” във всевъзможни среди е доста широко експлоатирана във всички мислими изкуства, и основните моменти на „Марсианецът” също са вариант на добре познатият конфликт „Човекът срещу Природата” (без Беър Грилс и продуктово позициониране). Има още

Лари Нивън и Грегъри Бенфорд: Купата на небесата


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

Това е една доста противоречива книга.

От една страна, имаме две безспорни имена във фантастиката, вярно с малко позалязла слава, но все пак утвърдени имена в жанра. Писатели, които винаги са залагали колкото на стила, толкова и на идеите в романите си. Тук, за съжаление, са заложили основно на идеите, а стилът и образите остават на заден план. Героите са буквално щриховани, неотличими един от друг, освен по имената, пола и географското си положение по купата. Стилистично положението също не е цветущо. На моменти имах чувството, че чета не роман, а план-конспект за такъв. Авторите доста странно са подбирали моментите, върху които да акцентират или не. Попретупани са описанията на много от расите обитаващи купата, за сметка на разточително обрисуваните битовизми, свързани с оцеляването на хората сред чуждата природа. Не че второто не е важно за сюжета, но е най-добре да има баланс между двете, а той не винаги е спазен тук.

Земният заселнически кораб „Слънцетърсач“ пътува към крайната си цел – годна за живот планета наречена Слава, когато се натъква на уникална аномалия – появата на звезда, която до скоро не се е виждала по изумителна причина. Има още

Джийн Улф: Книга за новото слънце


автор: Траяна 

Пиша за четирилогията в общо ревю, защото съзнанието ми изпада в самозащитна кататония само при мисълта да се опитам да сътворя повече от една страница текст. Да започна отдалеч – Джийн Улф е един от титаните на жанра фентъзи, вдъхновил множество писатели от следващото поколение, сред които и любимия ми създател на мрачни фатастично-магични творби Нийл Геймън. Четирилогията „Книга за новото слънце“ ще я срещнето по повечето класации на топ четива в жанра. На български е издавана доста небрежно в ИСФ поредицата на издателство „Бард“, в превод на различни преводачи, а и според сведения на мъжа ми – с безпричинно орязани абзаци.

Джийн Улф разгръща мащабна картина на Земята в далечното бъдеще, когато Слънцето умира. Човечеството, някога повелител на вселената, отдавна се е завърнало от звездите, изгубило е технологичната нагласа и живурка феодално-суеверно. Всяка технология е наследство от древните, и не е много ясно как точно работи. Ако работи изобщо, то е защото някой „учен“ изпълнява мистерия или твори магия. Градовете са чудовищни по мащаба си, зиморничаво струпани по екватора и тропиците. Има още