Анди Уеър: Артемида


artemis.jpgНа гърба на книгата гордо се пъчи твърдение на Блейк Крауч, че: „Уеър направи невъзможното – надмина „Марсианецът”…” – нещо, с което аз съм абсолютно несъгласен. Не, че „Артемида” е лош роман, никак дори не е лош, но определено е далеч от нивото на дебюта на автора.

Сега Анди е решил да ни отведе на Луната, а там го причакват „Луната е наставница сурова” и трилогията на Иън МакДоналд, които представляват много големи предизвикателства дори за доближаване, камо ли за надскачане.

Има още

Advertisements

Гай Гавриел Кай: Лъвовете на Ал-Расан


lions-al-rassan„Лъвовете на Ал-Расан“ е от книгите, които могат да ви запалят по жанра или поне по творчеството на автора си. С мен се случи именно така преди десетина години, когато започвах да мигрирам от случайни попаднали ми книги, към внимателно подбирани такива. Гай Гавриел Кай ми доказа, че фентъзи жанра може да бъде нещо повече от приказка за сирак-юнак с вълшебен меч, който трябва да наследи трона и/или осъществи древно пророчество. Канадецът всъщност е толкова далеч от клишетата на жанра, че леко навлиза в друг – този на исторческия роман.

Светът на „Лъвовете…“ е същия като този на „Тигана“: малко нещо средновековен, малко нещо магичен, но без да се отличава до такава степен от нашия, че да ни се налага да учим измислени от автора термини, за да можем да го опишем. Има още

Рей Бредбъри: Нещо зло се задава


bradbury_womething_wickedУстановявам, че писането на ревю за роман от Рей Бредбъри, е като да плетеш ризи от коприва (прощавай, Елиза): бавно и мъчително занимание, резултатът от което е някакво бегло подобие на това, което си искал да направиш.

Още със заглавието Бредбъри обещава поетична приказка за Злото. И Злото не са уродите от страховит панаир, опънал пъстрата си тента в покрайнините на заспалото американско градче, нито пък надвисналия като лешояд Хелоуин с магичната си мощ. Въпреки че Рей Бредбъри ги обрисува с такава любов към финия зловещ  детайл, че напомня на картините на Караваджо.  Има още

Ричард Морган: Altered Carbon


richard_morgan_altered_carbonПодозирам, че дай-хард феновете на фантастиката отдавна вече са прочели Altered Carbon, преведена на български като „Суперкомандос“. Ако не сте от тях, а сте просто любители на качествената литература, и се чудите какво да подхванете, горещо препоръчвам този роман на Ричард К. Морган. Няма по-добро време да наваксате с книгатa от сега: очакваме екранизацията ѝ от Netflix.

Действието на Altered Carbon се развива през 26-ти век, когато човечеството се е разселило из космоса, a Протекторатът на ООН развява знамето на цивилизацията. По разните планети населението е избрало различни политически и философски системи, за да организира обществото си, но чрез Емисарския корпус ООН налага официалната си доктрина.

В свят където съзнанието може да бъде съхранявано в специални приставки, да бъде прехвърляно в синтетични и биологично отглеждани тела, да бъде трансферирано през Космоса и даунлоудвано по други планети, умението да се ориентираш в непозната обстановка и да ползваш чуждо тяло се възпитава с военна дисциплина и извергски методи само в Емисарския корпус. Има още

Ан Леки: Милостта на Калр


автор: Искрен

Стана почти като в оня стар виц. Тъкмо си четях втората книга от трилогията на Леки и се чудех защо още няма награди, когато от съседния хамак Григор, забил нос в таблета, възкликна:

– Иииии, току що „Милостта на Калр” отнесе Локус!

Констатирах, че е повече от справедливо! И продължих да чета.

Леки продължава да рисува огромното платно на своята уникална вселена – детайлно, подробно, пленяващо.

Анаандер Мианаай  е раздвоена и империята Радч е връхлетяна от безпрецедентна криза. Поданиците ѝ са изправени пред дилема, в която няма правилен избор. Има още

Джордж Р. Р. Мартин: Dying of the Light / Смъртта на светлината


автор: Траяна

За почитателите на фантастиката ИК Бард са подготвили една стара, но златна класика, излязла изпод перото на Джордж Р. Р. Мартин. Всички, които са харесали „Пътешествията на Тъф“ и „Планетата на ветровете“, могат да застанат нащрек в очакване на най-новата книга от поредица ИСФ на издателството. 

Препубликувам оригиналното ревю за книгата от 2011 година, за онези, които са го пропуснали. 

От началото на годината насам поддържам строг читателски режим опитвайки  се да наваксам с по-стари фантастични романи. Образователна политика: Разреждане на ърбън фентъзи романите със „сериозни четива”. За съжаление нито една от прочетените тази година фантастики не достигна почетната позиция „мой тип книга” т.е. „книга за препрочитане”. Доволна съм, че в средата на година попаднах на такава и съвсем не съм изненадана, че авторът ѝ се оказа Джордж Мартин, който е толкова талантлив и толкова муден писател, че едновременно го обожавам и ненавиждам. Има още

Дейвид Уебър: За честта на кралицата


автор: Искрен

Втората книга е по-добра от първата, което не е изненада. Лично аз щях да съм учуден и  възмутен ако беше обратното. Уебър даде силна заявка, за една интересна вселена и още по-интересен главен герой с „Гарнизон Василиск”.

Кариерата на Хонър върви много успешно и спокойно, но това обикновено е предвестник на задаваща се буря. Конфликтът с република Хейвън продължава да е сериозен проблем, но все още не е ескалирал до открити военни действия. Мантикора трябва да реагира бързо и да спечели на своя страна планета Грейсън, намираща се в системата на звездата Йелцин, но това няма да е никак лесна задача.

Има още