Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът


seksatikomunizma„Хевиметълът беше забранен за слушане, но не и за дишане”

Този цитата най-пълно описва книгата. Сякаш носи есенцията на брутализма скрит между страниците. Това е черен роман, без капака романтика, толкова модерна напоследък, за тоталитарния режим. Роман за свят, в който всичко цветно е с убити тонове, в който споделената мизерия е висша ценност, а на пиедестал е издигната простащината, посредствеността и селяндурщината. Свят в който се честити банята, а всеки мъж, който не копа, не е истински мъж. Свят на равенство, в който жената е слугиня. На патриархални ценности маскирани под шизофреничния морал на една идеология, сродна с крайните религиозни доктрини, а не с идеята за какъвто и да е социално-икономически строй.

Роман за секса, който е забранен, но е най-честият метод за издигане. Има още

Джон Стайнбек: Гроздовете на гнева


grapes_of_wrath„Гроздовете на гнева“ проследява съдбата на семество Джоуд – потомствени фермери от Оклахома, който са принудени да напуснат земята, в която са погребали предците си, безкрайно много пот и разочарования от безплодната червена прах. Къщата ще бъде разтрушена от трактора, а семеството ще поеме по дългият път към Рая описан в повечето творби на Джон Стайнбек – плодородната Калифорния. Три поколения Джоудови и един бивш свещеник ще се качат на разбития камион. Някой ще умрат, други ще изоставят лоното на семейството, а други ще изпият до дъно горчивата чаша, в която е налято виното от гроздовете на гнева.  Има още

Бърнард Корнуел: Последното кралство


12319667_897157980381895_1326702530_nЧета и се кефя!

Много отдавна се разделих с романтичните исторически романи и виновник за това е Морис Дрюон.

Корнуел е брутален, откровен и възможно най-достоверен исторически. Героите смърдят, дворците са коптори – в най-добрия случай имат по някоя каменна стена, останала от римско време. Войниците мрат като мухи на бойното поле, битките са лишени от романтична светлина и са представени като една месомелачка, каквито са си и били. Жените са нещо малко по-добро от добитък, и ако не са изнасилвани, са все бремененни и рядко оцеляват след поредното раждане. Грозно ли ви звучи? Ами това е положението. Такава е историческата истина, а не захаросаната визия, наложена от Холивуд. Има още

Ерих Мария Ремарк: Нощ в Лисабон


автор: Траяна

Не знам дали „Нощ в Лисабон“ не ми хареса заради темата или заради времето, в което я четох. Имам подозрения, че Ерих Мария Ремарк трябва да се чете единствено през зимата, когато светът е потънал в сивкав мрак, и жълтата светлина от лампата се превръща в център на живота. Определено мисля да почакам до ноември за следващото четене на Ремарк.

Tемата в този роман е вече животът в изгнение и съдбата на емигранта, писана след като Ремарк е прекарал вече две десетилетия извън Германия. По-различна от срещаните в досегашните книги теми за отчуждението на индивида, за самотата и за войната (и не чак толкова силна, поне според мен.)

В първите дни от Втората световна война двама мъже прекарват една нощ в Лисабон над чаша калвадос. И двамата са бежанци, и двамата немци, които не могат да се върната никога в родината заради фашисткия режим. Има още

Луис де Берниер: Мандолината на капитан Корели


автор: Траяна

Прочетох „Мандолината на капитан Корели“ покрай британската класация от топ 100 книги на „Голямото четене“. Естествено, бях скептично настроена предвид възхвалите на задната корица, и знанието, че Никълъс Кейдж е играл главната роля в екранизацията на романа. (За да справка защо: близък план на Кейдж гледащ отнесено в нещо извън кадър… Романтично, нали? )

Романът се оказа що-годе приятна изненада, не толкова драматично история тип „Изкуплението“, колкото описание на италианската окупация на Гърция по време на Втората световна война. Има още

Любовният роман на Ремарк – „Трима другари“


автор: Траяна

„Трима другари“ е роман много различен от всички други романи на Ерих Мария Ремарк, които съм чела. Не съм преполовила още творчеството му, но ми е достатъчно, за да усетя, че женските образи при него не са централни. Появяват се второстепенни героини – курви, съпруги и майки, чиято функция е да окажат женското си  влияние върху живота на мъжа. Не критикувам Ремарк: жените му са далеч по-истински от тези в творчеството на Хамингуей, примерно. Просто отбелязвам тенденция.

Започнах така, защото в „Трима другари“ се появява централен женски образ, който, макар и описан през очите на мъжкият аз-разказвач, диша, живее и свети по-ярко от всички останали герои в творбата.

Ерих Мария Ремарк този път избира да пише за истеричната забава, която се вихри през 20-те години на деветнайсти век. Оцелелите от войната живеят ден за ден, и трескаво давят страха от смъртта в алкохол, песни, танци и във всевъзможни вдигащи адреналина дейности
Има още

Хенрик Сенкевич: Quo Vadis


автор: Траяна 

„Quo Vadis“ според мен е доказателството, че благословията или анатемата на Ватикана е най-добрата реклама за една книга. Бестселъровия статут е гарантиран, когато католическият пастир посочи с пръст определена творба.

Хенрик Сенкевич е доста популярен през XIX и ХХ век полски писател на исторически романи, носител на Нобеловата награда за литература, заради „епичността“ на творбите му. Освен с „Quo Vadis“ (№ 41 в класацията на „Голямото четене“) у нас Сенкевич е известен и с романите си „С огън и меч“  и „Кръстоносци“.

След прочита на „Quo Vadis“ си обяснявам голямата популярност на романа в България, най-вече с факта, че преди 1989 г. е бил един от малкото позволени книги с религиозна тематика, която при това предлага пламенна християнска апологетика.

Сюжет на романа се върти около влюбването на издигнатия и богат римски аристократ Марк Виниций във варварската царска щерка, държана като заложница в Рим – Лигия. Противно на очакванията разликата в социалния статус на двамата, не е толкова голяма пречка за любовта им, колкото разликата в религиозните, и по подразбиране – в моралните им разбирания. Отношенията между тях се усложняват допълнително, когато Нерон и приближените му започват да ги използват като пешки в борбата за влияние.

Очевидно е, че Сенкевич си е направил труда да направи детайлно проучване за Римската империя от времето на Нерон, и успява да обрисува ежедневието на роби, свободни граждани и аристократи в големи детайли, без да отегчава. Има още