Джон Гоулзуърди: Сага за Форсайтови


Forsyte_sagaПодхванах точно този роман от цялата световна класика, защото ми се четеше британски автор, а мой приятел ми беше споделил, че е една от любимите му книги.

„Сага за Форсайтови“ се състои от три романа, обхващащи половин век от живота на семейство от горната средна класа на Великобритания. Съдбата на три поколения братовчеди е разгърната от Голзуърди в обем  от около деветстотин страници, и съдържа изненадващо малко на брой значими събития.

Обаче не ми доскуча дори и за момент, защото Гоулзуърди прекрасно е описал всеки от героите си, а суховато-саркастичните му забележки за британската буржоазна душевност са валидни за синовете на Албион и днес. Има още

Advertisements

Арундати Рой: Богът на дребните неща


god_small_thingsРоманът на Арундати Рой дава прекрасна представа за Индия от началото на седемдесетте години без да има публицистичен тон.

„Богът на дребните неща“ представлява интимният свят на близнаци, които се превръщат в жертва на собственото си семейство. По същия начин, по който и членовете на въпросното семейство са жертва на обществото: изгубили мечтите си и напъхани в рамките на кастовите закони, странно комбинирани с християнски морал и комунистическите идеи, навлезли в Керала през този период.

Наративът основно се води от гледната точка на близнаците Рахел и Еста, които живеят заедно със семейството на разведената си майка. Интимният свят на децата и тяхната невинност са прекрасен фон за дребнавостта на лелята Беба Кочама, Има още

Джуно Диас: Краткият чуден живот на Оскар Уао


oscar_waoКакво знаех за Доминикаската република преди да подхвана този роман? Местоположение: Карибско море; климат: тропичен; пейзаж: море, слънце, палми; хора: ъъъъ?! NA-DA.

А Джуно Диас, вместо да ми разкаже за краткия и чуден живот на Оскар, ми разкри съдбата на три поколения доминиканци, преследвани от древното прокляние, дар от първите европейци, стъпили на Новия свят – страховитото „фуку“.

И отвъд съдбата на дебелия, нецелунат от жена нърд Оскар, покрай бунта на сестра му срещу майчината обич-завист, Има още

Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът


seksatikomunizma„Хевиметълът беше забранен за слушане, но не и за дишане”

Този цитата най-пълно описва книгата. Сякаш носи есенцията на брутализма скрит между страниците. Това е черен роман, без капака романтика, толкова модерна напоследък, за тоталитарния режим. Роман за свят, в който всичко цветно е с убити тонове, в който споделената мизерия е висша ценност, а на пиедестал е издигната простащината, посредствеността и селяндурщината. Свят в който се честити банята, а всеки мъж, който не копа, не е истински мъж. Свят на равенство, в който жената е слугиня. На патриархални ценности маскирани под шизофреничния морал на една идеология, сродна с крайните религиозни доктрини, а не с идеята за какъвто и да е социално-икономически строй.

Роман за секса, който е забранен, но е най-честият метод за издигане. Има още

Джон Стайнбек: Гроздовете на гнева


grapes_of_wrath„Гроздовете на гнева“ проследява съдбата на семество Джоуд – потомствени фермери от Оклахома, който са принудени да напуснат земята, в която са погребали предците си, безкрайно много пот и разочарования от безплодната червена прах. Къщата ще бъде разтрушена от трактора, а семеството ще поеме по дългият път към Рая описан в повечето творби на Джон Стайнбек – плодородната Калифорния. Три поколения Джоудови и един бивш свещеник ще се качат на разбития камион. Някой ще умрат, други ще изоставят лоното на семейството, а други ще изпият до дъно горчивата чаша, в която е налято виното от гроздовете на гнева.  Има още

Бърнард Корнуел: Последното кралство


12319667_897157980381895_1326702530_nЧета и се кефя!

Много отдавна се разделих с романтичните исторически романи и виновник за това е Морис Дрюон.

Корнуел е брутален, откровен и възможно най-достоверен исторически. Героите смърдят, дворците са коптори – в най-добрия случай имат по някоя каменна стена, останала от римско време. Войниците мрат като мухи на бойното поле, битките са лишени от романтична светлина и са представени като една месомелачка, каквито са си и били. Жените са нещо малко по-добро от добитък, и ако не са изнасилвани, са все бремененни и рядко оцеляват след поредното раждане. Грозно ли ви звучи? Ами това е положението. Такава е историческата истина, а не захаросаната визия, наложена от Холивуд. Има още

Ерих Мария Ремарк: Нощ в Лисабон


автор: Траяна

Не знам дали „Нощ в Лисабон“ не ми хареса заради темата или заради времето, в което я четох. Имам подозрения, че Ерих Мария Ремарк трябва да се чете единствено през зимата, когато светът е потънал в сивкав мрак, и жълтата светлина от лампата се превръща в център на живота. Определено мисля да почакам до ноември за следващото четене на Ремарк.

Tемата в този роман е вече животът в изгнение и съдбата на емигранта, писана след като Ремарк е прекарал вече две десетилетия извън Германия. По-различна от срещаните в досегашните книги теми за отчуждението на индивида, за самотата и за войната (и не чак толкова силна, поне според мен.)

В първите дни от Втората световна война двама мъже прекарват една нощ в Лисабон над чаша калвадос. И двамата са бежанци, и двамата немци, които не могат да се върната никога в родината заради фашисткия режим. Има още