Джонатан Л. Хауърд: Картър & Лъвкрафт


carter&lovecraft„Екслибрис“ отдавна са ми в полезрението с интересните си и не толкова попфантастични произведения, които издават у нас. Установих, че от началото на годината съм прочел доста техни издания и всичките те много са ми допаднали.

“ Картър & Лъвкафт “ е както за върлите фенове на един от патриарсите на хорър жанра, така и за тези, които са чели Лъвкрафт, харесали са го, но не толкова, че да го боготворят. Това не е хорър роман, държа да отбележа – това е реверанс към творчеството на маестрото и пренася идеите му в сегашно време и в нашият свят. Това е откачена, страхотна, увлекателна и много, ама наистина много хубава книга

Има още

Advertisements

Джеф ВандърМиър: Приемане


acceptanceЕто я и финалната книга от трилогията за „Съдърн Рийч”. Тя затваря историята, като не само хвърля мост между първите две части, но обхваща и времето преди Събитието и появата на Зона Х и Бариерата. Тя за пореден път показва, че тази поредица е замислена като трилогия и че нито една от частите не може, а и не трябва да се чете като самостоятелен роман. Трите части са здраво вплетени една в друга, постоянно правят препратки помежду си и едва след края на последната, картината се изяснява в пълната си прекрасна цялост и историята придобива завършеност.

Има още

Джеф ВандърМиър: Агенцията


authorityПрекрасно! Джеф се е справил перфектно с „Агенцията” и като развитие на история, и като атмосфера, и като герои. „Агенцията” не е продължение в класическият смисъл на думата, тя не започва оттам, където свърши „Анихилация”. Това е втора глава от историята и докато първата част е нещо като пътепис из безумието на Зона Х, пречупен през погледа на биоложката, то втората част е по-скоро като шпионски роман, само дето обект на разследването не е чужда държава или конкурентна корпорация, а една агенция, която много отдавна е престанала да бъде това, което трябва.

Има още

Джеф ВандърМиър: Анихилация


AnnihilationМного отдавна се каня на тази поредица, още от момента, в който започна да излиза, и ето че сега ѝ дойде времето. Трите книги излизат в една година една след друга и са преведени и издадени пак така бързо и у нас от издателство „Екслибрис”, за което ги поздравявам, защото това е доста рискован ход във времена, в които поредиците не вървят кой знае колко добре. „Анихилация” печели „Nebula” за 2015 година.

Има още

Наоми Новик: Изтръгнати от корен


Naomi_Novik_UprootedНоминирана за три престижни награди – Hugo, World fantasy и British Fantasy Society и взела други две: Nebula и Mythopoeic Fantasy Award for Adult Literature за 2016 година! Всичко това вдигна високо летвата на моите очаквания, но Наоми я прескочи с лекота.

„Изтръгнати от корен” е предизвикателство към жанровите канони на фентъзито в момента. Във времето на многотомни епоси – минимум от три книги, всяка поне по 600-700 страници, че и повече; на сложните светове, изградени от антрополози; на отърсване от романтичните нюанси на жанра и на стремеж за реализъм и достоверност в социално, военно, битово и политическо отношение; на възхода на ърбън фентъзито с ангели, вампири, върколаци и модерни вещици; на изоставянето на митологиите, които винаги са били в основата на жанра – е доста трудно да се създаде произведение като това на Новик. В един том тя развива история, герои, интриги, свят, митология и всичко това е пълнокръвно, релефно и живо. И точка. Историята свършва и дори и да има друга книга в същата вселена, тя ще е отделна, а не продължение. Нито за миг не се усеща претупване, схематичност или използване на deus ex machine, за да продължи по-лесно действието. Да, историята е позната, в основата си тя е вечната приказка за войната между доброто и злото, за вещия и мъдър магьосник и за надарения, но и вироглав чирак, за любовта и дълга към семейството и корените. Има ги и задължителните елементи за жанра – магьосници, зли сили, древни загадки, любовна интрига, изгубено знание (за щастие няма пророчества – нещо ми лази по нервите този елемент) и за пореден път се доказва колко е важно кой и как ти я разказва, а Наоми от познати съставки е забъркала една великолепна история и я е ситуирала в много интересен и различен свят. Разбирам защо на запад книгата е толкова харесвана и смятана за нов свеж полъх и много различна. Новик стъпва върху славянската митология, която за тях е екзотична, а за нас позната и много близка и точно поради тази близост книгата ми допадна още повече. Много ми беше приятно да се срещна с една нова интерпретация на Баба Яга и на Змея, който отвлича девици.

Има още

Нанси Крес: Братовчедите от вчера


nansi_krez_bratovchediteЖалко е, че Нанси Крес е толкова малко издавана в България. Преди години „Камея” издаде наградената с „Хюго“ и „Небюла“  „Безсмъртни в Испания”, и след това дълги години – нищо. Радвам се, че „Екслибирс” са се решили отново да посегнат към тази, незнайно защо пренебрегвана у нас авторка.

„Братовчедите от вчера“ отнася „Небюла” и то напълно заслужено.

Първият контакт е осъществен и той не е съпроводен със взривове, потопени градове или изригващи от гръдния кош ксеноморфи. Не, той е спокоен, мирен и много, много цивилизован. Те се появяват и изграждат своя база в акваторията на Ню Йорк.

Извънземните се оказват всъщност наши много далечни братовчеди, взети от Земята преди хилядолетия. Има още

Инсомния и апокалипсис: „Нод” на Ейдриън Барнс


автор: Искрен

Барнс е роден в Англия, но отраства, живее и твори в Канада. „Нод” е дебютът му, но въпреки това книгата намира място сред финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2013. Един прекрасен старт на автор, с когото определено ще искам пак да се срещна.

Една дълга сутрин от 24 часа, почти цялото население на Земята разбира, че не може да спи, а тези които все още могат, са малцина. Първия ден всички си мислят, по-скоро се надяват, че това е еднократен феномен, но след втората нощ става ясно, че краят на света се е засилил към човечеството с пълна тяга, като локомотив без спирачки и машинист. Няма надежда, ако хората не започнат отново да спят. Ако не го направят им остават точно определен  брой дни живот, докато мозъкът и тялото откажат.

Всъщност колко може да издържи човек без сън? Има още