Нийл Геймън в три книги


gaiman_fortunatelly_milkавтор: Траяна

Не мислите ли, че есента e най-подходящото време за четене на Геймън? Мъглата и студът са естествената рамка за ноар-урбанистичните му произведения за въстрастни…

Уви, тях съм ги изчела почти всички и ми остават само книжките с картинки за деца. Които пък надничат като слънчеви зайчета през облаците.  Някак естествено ми се събраха три накуп – и за купуване и за четене.

Започвам най-лековатата и обемна от тях – „За щастие, млякото“. 

Има още

Advertisements

Робърт Луис Стивънсън: Treasure Island / Островът на съкровищата


Автор: Траяна

На бунт, джентълмени на сполуката!

Отвърнах зъркели от сивата гледка в прозорците си, превърнах чадъра си в сабя, и взех на абордаж доброто настроение. Налях си чаша ром (щедро, момко!), отворих „Островът на съкровищата“ и хванах тен в сиянието на златните дублони.

За пръв път тръгнах с Джим Хокинс на пътешествие, което завинаги ме превърна в авантюрист, когато бях на десет. Тогава бях на страната на суховатия доктор Ливзи, леко грубоватия капитан Смолет и честния скуайър Трелони.

Онзи ден отново плавах под същия флаг, но ми просветна, че отдавна съм станала пират по душа. Наивността на Трелони и ценностите му („Не е по мъжки, не е по моряшки и не е по аглийски, сър!“ ) дори ми се струват смехотворни в своята праволинейност. Но Джон Силвър, с неговия бърз ум и чар ми легнаха на сърце. (Апропо, най-добрият Силвър евър е  Еди Изард.)

Защо съм пират ли?  Има още

Кресида Коуел: Как да станеш пират


автор: Траяна 

От дете обожавам добре написаните пиратски истории. Понякога си препрочитам с голямо удоволствие „Морския ястреб“ и „Капитан Блъд“, гледала съм безрой много пъти „Карибски пирати“ и „Острова на главорезите“, и винаги търся нови приключения по моретата. С мъжа ми сме пастафарианци: той е проверил статистиката, и обича бира и паста, аз харесвам ролята на пиратите в спасяването на планетата. Притежаваме знаме с череп и кости, което провесваме понякога на терасата. Предполагам, че можете да си представите с какъв хъс търсех вече поизчезващата от търговската мрежа „Как да станеш пират“ (намерена най-сетне във фирмената книжарница на Colibri).

Второто приключение на Хълцук Кръвожадни Херингски III започва няколко месеца след случая с гигантския морски дракон, който заплашваше остров Бърк.  Да си викинг, означава да поддържаш уменията си да плашиш и грабиш чужденците. С други думи да си пират първа класа. Има още

Михаел Енде: Приказка без край


автор: Траяна 

Чувствам се така, сякаш съм открила съкровище. Едновременно ми се иска да ви се изфукам с него – да си сложа диамантената тиара, да се накича с пръстени и перлени нанизи, а в същото време ми е малко страшно да го направя, защото подобна радост е нещо интимно. Открих още една прекрасна книга, която е трябвало да надуша още преди години! Отлагах прочита ѝ дори и след като я фокусирах в списъка на „Голямото четене“, може би, защото от екранизацията си спомням само летящо бяло куче. Което не е особено мотивираща причина за четене, колкото и да харесвам кучета.

„Приказка без край“ започва с това как срамежливо и нещастно момче открадва книга озаглавена „Приказка без край“, и скришно започва да чете за страната Фантазия. Има още

Кресида Коуел: Как да говорим драконски


Късметът на Хълцук Кръвожадни Херингски III продължава да бъде все така черен. Изискват се особено специфични дърводелски умения, за да успееш да построиш лодка, която се върти около остта си и само отчасти плава в посоката, към която я насочваш. Разбира се, Хълцук и неговият най-добър приятел Рибоног разполагат с точно такива умения и успяват да създадат най-нескопосаното корито, акостирало в пристанището на остров Бърк.

Поредната доза приключения, която сполетява нашите двама приятели, настъпва, когато използват „Дръзновена Кайра“ за пръв път. Вместо да осъществят бърз пиратски рейд, Хълцук и Рибоног „успяват“ да вземат на абордаж единственият римски военен кораб в моретата около викингските острови.  А легионерите съвсем не си поплюват – не само, че ловят дракони в огромни количества, но и кроят коварни планове за покоряване на викингските племена.  Има още

Кресида Коуел: Как да си дресираш дракон


автор: Траяна 

Хълцук Кръвожадни Херингски III не е обикновено момче, всъщност – е, но не му се полага да е такъв. Като син на вожда на племето на Хулиганите Косматковци, той е предопределен да бъде Викингски  Герой. И първата му задача е да си улови дракон от пещерата, където дивите дракони пазят яйцата си. Следващата е да го обучи да лови риба. Само така Хълцук може да бъде приет ритуално в племето. Ако се провали, ще трябва да бъде официално прокуден и да се скитосва немил-недраг по студените морета.

За съжаление Хълцук не само успява да се сдобие с възможно най-малкия дракон в историята на племето, но и с най-мързеливия и твърдоглав такъв. Още повече, че и Хълцук не го бива много в традиционния дресировъчен подход – викането до откат.

Признавам си, че първо гледах едноименния филм и понастоящем следя сериала Riders of Berk, базиран на книгите на Кресида Коуел. Има още

Ръдиърд Киплинг: Приказки (точно така)


автор: Траяна 

Напоследък се убеждавам, че посягайки към приключенските романи веднага след като се научих да чета, съм пропуснала да се запозная с някои големи детски книги. Творчеството на Ръдиърд Киплинг също ми бе непознато, докато съпругът ми не се възмути, че не знам каква е реката Лимпопо и не ми връчи „Приказки“ (в оригинал – Just So Stories), за да се образовам.

Приказките на Киплинг са едно истинско, неподправено удоволствие за малки и големи. Великият британец е взел няколко мита от различни култури, добавил е собственото си въображение и чувство за хумор и е направил подарък не само на своите, но и на всички деца по света.

Oсвен, че приказките са оригинални, фантасмагорични и поучителни (но не и със снизходителен тон), те са написани в поетичен ритъм, който в края на всяка история се превръща в стихотворение. Разбира се за пълното удоволствие огромен принос има превъзходния превод на Валери Петров.  Има още