Дейвид Гемел: Меч в бурята


__gemmel_swordВ чест на българското издание на „Меч в бурята“ препубликувам ревюто от преди няколко години, базирано на оригинала. Ако си търсите добро класическо фентъзи – това е вашата книга. 

В съзнанието ми Дейвид Гемел обитава същата равнина като Гай Гавриел Кай. И двамата са създатели на светове близки до нашия, но съдържащи зрънце магия. Точно толкова, колкото да създаде мистична атмосфера без да се стига до там, че развитието на сюжета да зависи от магически битки. Но и при двамата писатели, запомням не магията или големите събития, а дишащите, истински герои – със своите добри и лоши качества, радости и страхове, правилни и погрешни решения.

Sword in the Storm, която изчетох за по-малко от седмица, е поредния пример за разказваческия талант на Дейвид Гемел. Изключително високо ценя способността му да създава интимна близост с героите, докато на заден план се вихрят събития, които променят картата на света.  Има още

Advertisements

Дейвид Гемел: Среднощен сокол


автор: Траяна 

Разказът на Гемел за Риганте продължава и във втората книга от поредицата – Midnight Falcon. Действието се развива близо 20 години след събитията описани в Sword in the Storm, като главно действащо лице вече е незаконния син на Коннавар – Бейн. Момчето напуска родния си край, за да придружи своя приятел до процъфтяващия Каменен град. Богинята-трикстър Моригу, разбира се, има свои планове за младежа и благодарение на нейната намеса (и собствената си жажда за мъст) той се превръща в известен гладиатор. Същевременно на фона на личната му съдба самият Каменен град се променя под натиска на новопоявилата се религия на пацифисти.

Не харесах този роман особено много – от една страна той е чудесно написано фентъзи, базирано на реалната история за Цезар и на гоненията на ранните християни  в Рим. За любителите на детайлно описани гладиаторски двубои с мечове този роман би бил находка. Има още

Дейвид Гемел: Меч в бурята


В съзнанието ми Дейвид Гемел обитава същата равнина като Гай Гавриел Кай. И двамата са създатели на светове близки до нашия, но съдържащи зрънце магия. Точно толкова, колкото да създаде мистична атмосфера без да се стига до там, че развитието на сюжета да зависи от магически битки. Но и при двамата писатели, запомням не магията или големите събития, а дишащите, истински герои – със своите добри и лоши качества, радости и страхове, правилни и погрешни решения.

Sword in the Storm, която изчетох за по-малко от седмица, е поредния пример за разказваческия талант на Дейвид Гемел. Изключително високо ценя способността му да създава интимна близост с героите, докато на заден план се вихрят събития, които променят картата на света. Има още

Дейвид Гемел: Мрачния принц


автор: Траяна 

За пръв път от години се сблъсквам с такава огромна разлика между две книги в обща поредица. Докато Lion of Macedon бе алтернативна история с малко магия (игнорирайте мрънкането от първото ми ревю), то Dark Prince бе буквално потапяне в нов свят.

Историята започва от почти същото време, в което приключи действието на първия роман от поредицата. Макар и да е брилянтно дете, Александър не е обичан от никого другиго, освен майка си Олимпия и генерал Парменион. Дори могъщият Филип се страхува от сина си. Докосването на четири годишния престолонаследник на Македония носи незабавна смърт, а богът на хаоса, който споделя душата му, само чака удобен момент за да поеме контрол над тялото на гостоприемника си. Има още

Дейвид Гемел: Македонския лъв


автор: Траяна 

След прочита на Lion of Macedon нарочно изчаках около седмица, за да отлежи впечатлението ми преди да започна да пиша за романа. Истината е, че имах огромни очаквания, които поредицата „Троя” наложи в съзнанието ми. Гемел просто „трябваше” да е създал запомняща се и емоционално заредена история за Древна Гърция и за един от най-големите мъже в историята на Европа. Както винаги, когато имам големи очаквания, те остават излъгани.

Не, не… Няма да пиша тотално оплюващо ревю. Щом преглътнах разочарованието си от липсата на драматизъм, осъзнах, че Lion of Macedon има достойнства, за които не всички исторически фентъзи романи могат да претендират. Първо и преди всичко това не е поредният роман за Александър, макар заглавието да подвежда повечето хора. Има още

Дейвид и Стела Гемел: Гибелта на царете


gemmelgncавтор: Траяна 

Изисква се голяма смелост и талант да пишеш за добре познати легенди. Повечето романи, които са базирани на митологията попадат  в две графи според читателите – „възмутително отклоняващи се от легендата” и „безумно скучен преразказ”. В това отношение „Гибелта на царете” е истинско предизвикателство – предходния втори том от поредица „Троя” приключва точно преди започването на епичната десетгодишна война, чиито край описва Омир. За моя радост и липса на изненада романът е изключение от горепосочените категории.

Но „Гибелта на царете”  сама по себе си е символ на куража и силата. Когато Дейвид Гемел си отива от този свят, вдовицата му Стела (която дълги години прави проучванията за работата му) Има още

Дейвид Гемел: Гръмотевичния щит


gemmelgshавтор: Траяна 

След увличащото начало на поредицата „Троя” – „Повелителят на сребърния лък”, Инфодар ни зарадваха и с втората книга „Гръмотевичния щит”. Противно на обичайното за средните книги в повечето поредици, тази се отличава с много динамично действие и развитие по основните сюжетни линии, но за съжаление е и последната завършена книга на Дейвид Гемел, преди да се спомине.

Не е възможно да се напише хубава история за героични дела, ако преди това не се напише красива история за човешките такива и с „Гръмотевичния щит” Гемел доказва, че много добре го знае. Тук той въвежда нови герои, от чиято гледна точка читателят има възможност да научи не само за делата на великите царе, но и да опознае света на Има още