Валтер Мьорс: Румо и чудесата в тъмното


%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%beДълго време отлагах завръщането в Замония. И то не защото „Градът на сънуващите книги” не ми хареса. Напротив! Бях запленен от нея! И точно за това отлагах. Така  както човек отлага отварянето на много качествен алкохол или кутия уникални шоколадови бонбони за специален момент. Знаеш, че нещото ще е страхотно и затова си го къташ. И с тази книга е така. Усещах, че ще е уникална, пленителна и точно затова си я пазех. По този причина си пазя още няколко непрочетени книги на Пратчет.

Има още

Валтер Мьорс: Градът на сънуващите книги


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

„Във тъмни, хладни, празни стаи,
където се кръстосват сенки бледи,
където древни книги сън сънуват
за отминалите времена, когато са били дървета,
и въглищата раждали са диаманти,
и никой не познавал светлина и милост –
е мястото, където онзи дух царува,
наречен Сенчестия крал.”

Обичате ли книгите? Явно ги обичате щом сте в този блог.

Обичате ли в хладен ноемврийски следобед, да седнете в любимото си кресло, с одеяло върху босите крака, да си сипете чаша коняк, да вземете хубава книга и да не разберете как е минал деня, потопени в чуждо въображение? Е, аз много обичам, но напоследък ми се случва ужасно рядко.

Можете ли да минете покрай малка книжарница, в която стари книги са наредени на купчини и сгушени една върху друга по рафтовете, и да не влезете, да не се заровите в тях и да не изгубите представа за времето? Аз не мога.

За вас книгите просто хартия с напечатан текст ли са, или са портали към други светове и реалности? Има още