Сюзън Ии: End of Days


__end_of_daysавтор: Траяна

Твърде много се забавих с прочита на този финален роман от поредицата на Сюзън Ии за Пенрин и краят на човечеството. И както винаги в подобни случаи – целият фенски хайп вече беше излинял до леко безразличие, което не ми позволи да пренебрегна недостатъците на книгата.

Апокалисисът е вече тук, ангелската войска е предвождана от социопатични лидери, които искат да изтребят човеците, а нашите герои успяват да се отзоват в Ада. Иска ми се да кажа, че отбивката беше необходима за развитието на сюжета, но уви – цялата линия с Белиал и падналите ми се стори като някакво авокадо в салата – безвкусен пълнеж, без който мога да живея по-смислено и пълноценно. Има още

Advertisements

Тери Пратчет и Нийл Геймън: Добри поличби


автор: Траяна

От всичките Апокалипсиси, които надвисваха зловещо и драматично над горкото човечество, най-ясно си спомням този от август 1999 г. При това спомените ми са много топли и ярки: къмпинга на Шабла и табелата „Към затъмнението“, самото затъмнение и призрачната му светлина, латино вълната по MTV и годината на жестока подготовка за кандидатстудентските изпити.

По същото време двама велики британски писателя са публикували творба, която в последствие се сдоби с титлата „най-смешната книга за Апокалипсиса“.  Тогава Тери Пратчет вече ми беше станал любим автор, а с Нийл Геймън тепърва ми предстоеше да се запозная. Първото издание на „Добри поличби“ в България мина незабелязано  от мен, а когато научих за книгата тиражът ѝ вече беше безнадежно изчерпан. После, когато имах достъп до романа, някак си постоянно отлагах прочита му, за да си запазя нещо наистина добро за четене. Отлагах повече от десетилетие.

По същество „Добри поличби“ е много добра ебавка с написаното след ядене на халюциногенни гъби „Откровение на Йоан“,  Има още

Инсомния и апокалипсис: „Нод” на Ейдриън Барнс


автор: Искрен

Барнс е роден в Англия, но отраства, живее и твори в Канада. „Нод” е дебютът му, но въпреки това книгата намира място сред финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2013. Един прекрасен старт на автор, с когото определено ще искам пак да се срещна.

Една дълга сутрин от 24 часа, почти цялото население на Земята разбира, че не може да спи, а тези които все още могат, са малцина. Първия ден всички си мислят, по-скоро се надяват, че това е еднократен феномен, но след втората нощ става ясно, че краят на света се е засилил към човечеството с пълна тяга, като локомотив без спирачки и машинист. Няма надежда, ако хората не започнат отново да спят. Ако не го направят им остават точно определен  брой дни живот, докато мозъкът и тялото откажат.

Всъщност колко може да издържи човек без сън? Има още

Майкъл Бейджънт: Надпревара за Армагедон


гост-автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

Книгата получих като подарък за рождения си ден, и да си призная, подходих към нея скептично. В интерес на истината съм я мяркал по щандовете в книжарниците, но съм я подминавал, понеже винаги е била в раздел езотерика. А не е трябвало.

Това е типичен пример за произведение, което е включено в грешната поредица, с кофти анотация, подвеждаща реклама на първата корица, и затова е много вероятно да не стигне до хората, които се интересуват от засегнатите в него въпроси.

Книгата излиза в поредицата „Загадки” на издателска къща „Хермес“. Същата поредица, в която има книги  за 2012-та, кристалните черепи, Атлантида, Лемурия и кивота, които са много популярни сред езотеричните, конспираторските и псевдонаучните среди, но имат образователна, научна и интелектуална стойност долу-горе колкото вестник „Шоу“.

На корицата, в набиващо се на очи каре, е написано „Трите велики религии и заговорът за края на света”. Човек може да остане  с впечатлението, че представителите на трите Авраамови религии са загърбили споровете си и са направили таен съюз, да затрият съвремената цивилизация. Има още

Сюзън Ии: World After


За всички вас, които са пропуснали да прочетат първата книга в поредицата „Пенрин и краят на дните“ – просто прескочете това ревю. World After е втора книга в трилогията и ревюто съдържа спойлери за първата, за която можете да научите повече – тук.

Добре дошли в света след пристигането на армията ангели на Земята. Цивилизацията на хората е върната векове назад, а малцината оцелели, се укриват в руините на градовете. Но ако си мислите, че това е Апокалипсиса, то се лъжете. Защото той тепърва предстои. Част от ангелите се подготвят да поведат войната, в която падналите им другари ще бъдат възкресени, а „маймуните“ ще бъдат най-сетне унищожени.

Пенрин се възстановява от почти смъртоносната среща с чудовищата отглеждани от ангелите, но няма надежда за що-годе безопасен живот за нея и семейството ѝ. Първо – лудостта на майка ѝ продължава да се влошава без медикаменти. Второ – всички оцелели смятат, че Пенрин е някакво зомби върнато към живот от демон, какъвто външен вид има Рафи с новоприсадените му демонски криле. Има още

Сюзън Ии: Angelfall


автор: Траяна 

Ърбън фентъзи жанра все още може да ме изненадва приятно. Пример за това е книгата на Сюзън Ии Angelfall, която попадна при мен по препоръка и като подарък от Реа. Благодаря ти, Реа.

Angelfall е дебютен роман за Сюзън Ии и поставя началото на трилогията „Пенрин и краят на дните“.  На пръв поглед е стандартното ърбън фентъзи, разказано от гледна точка на младо момиче, което се влюбва в безсмъртно същество от друг вид. На втори поглед  – постапокалипсис. При по-внимателно взиране – гавра с христианската митология. Всъщност – четиво, за което залепнах.

Светът е в пламъци –  ангелите са дошли на Земята, за да сложат край на цивилизацията на „маймуните“. Правят го по класическата рецепта за инвазия от страна на враждебни извънземни – елиминация на централната власт, прекъсване на енергийните източници и масов страх. В новия свят властва хаосът. Когато ангелите не са наоколо, по улиците гъмжат банди от оцелели. Живеят само силните и съобразителните. Пенрин Янг няма почти никакъв шанс за оцеляване – тя трябва да се грижи едновременно за лудата си майка и за парализраната си сестра.   Има още

Апокалипсис тия дни по някое време


Гост-звезда и автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

И на апокалипсис не случихме! Да кажеш, че сме го побългарили, както правим с всичко, което взаимстваме от други нации, и затова нещата не стaват като хората – не! Неверояно, но този път не сме оплескали работите.

Няма да има потоп, или огнен ад. Печатите ще си останат неразчупени, а бокалите – пълни. Четиримата конници останаха без работа, а не само единият, както бяха споменали Геймън и Пратчет в „Добри поличби”. При това – не заради постиженията на науката, здравия разум или критичното мислене. Не! Класическият апокалисис бе отменен от врачки, баячки, екстрасенси, медуими, контактьори, уфолози, пророци, преродени магове и жреци и от ред други уникални хора, които не са с психични проблеми, но със сигурност им го говорят я извънземни, я богове, я ефирни или метафизични същества. Старият апокалипсис е демоде. К’ви са тия дето ще ми обикалят с някакви четирикраки кранти, ще чупят разни неща и ще изливат канчета с нещо си по изстрадалата ни Земя?! Не! Време е за промяна!  Има още