“Платото” е книга със странна съдба, а според мен и с още по-странно бъдеще. Тя е от онези творби, които, за да бъдат напълно разбрани, трябва да се четат изцяло в контекста на времето, в което са написани, защото тя не е антиутопия, а памфлет, критика на социализма в България. Манифест на Свинтила на неговото дълбоко разочарование от този строй, който от човеколюбив се оказва в същността си крайно античовешки, както на личностно, така и на социално ниво.
антиутопия
Майкъл Фрейн: Строго личен живот
„Имало едно време…” – така започват всички приказки, дори сагата на Лукас започва с „Преди много време, в една далечна галактика…”. Но защо пък всички приказки трябва да са в миналото? Не е задължително, нали? Та ето една, която започва така:
„Ще има едно време…”
Някога в бъдещето технологиите ще се развият толкова, че няма да е нужно да напускаш дома си, за да посетиш което и да е кътче по света. Няма да е нужно да пътуваш, за да идеш на почивка на плаж от златен пясък, под кристално синьо небе, къпан от изумрудено море. Технологията ще ти носи всичко в къщи – храна, напитки, обзавеждане – всичко, от което се нуждаеш, дори и деца. Приятели и роднини ще ти идват на гости с помощта на холокамери и ще са все едно са физически при теб. Ще работиш от дома си, всичко, от което имаш нужда, ще е около теб, на една ръка, или на една стая разстояние. Тогава защо да напускаш дома си? В бъдещето хората са се разделили на две групи – хора, които никога не напускат къщите си и посещават света през електронния филтър на технологията и хора, които обслужват тези, които живеят само на закрито, и също се грижат машините да работят, храната да се произвежда и доставя.
Маргарет Атууд: Разказът на прислужницата
Най-накрая на български излезе тази толкова актуална книга!
Представете си, че фундаменталистите в САЩ са успели да наложат „традиционните християнски ценности“ и са създали обетованата Република Галаад. Както всяка теократична държава и тази е управлявана от военна хунта, воюва срещу съседите си и преследва безмилостно вътрешните си врагове. Ситуацията се разкрасява от засилена радиация и занижена раждаемост. Малкото жени, които доказано са способни да родят здрави деца, са обявени за национално богатство и биват зачислявани като сурогатни майки по домовете на привилегированите и бездетни семейства.
Дмитрий Глуховски: Бъдеще
автор: Искрен
Ако трябва да съм честен, започнах „Бъдеще” с известни резерви. От една страна не харесах кой знае колко „Метро 2033”, а „Метро 2034” – хич. От – друга в последните години се бълват антиутопии на кило, а както усетих от „Здрач”, Глуховски се влияе от западните тенденции. Беше ми съмнително дали е направил нещо свое, пречупено през уникалния поглед на руската фантастика и култура, или е пуснал предната увлекателно написана ширпотреба.
Е, за мое щастие, а и на феновете на фантастика, Дмитрий е сътворил интересна и оригинална антиутопия. Със сигурност се намират препратки, могат да се открият аналогии, или да се твърди, че има заемки и реверанси, но това е неизбежно. Не и след като този жанр съществува вече почти век. Има още
Пиърс Браун: Червен изгрев
автор: Искрен
„Защото историите са важни.
Хората мислят, че историите се сътворяват от човека. Всъщност е точно обратното.”
Т. Пратчет
Мога само да възкликна – прекрасно! Страхотно! Кърти мивки и чугунени вани! Това е страхотен дебют! Чакам с нетърпение следващите две части, и дано те надградят постигнатото до тук!
А си признавам чистосърдечно, че подходих с обилна доза скептицизъм към книгата. От една страна, заглавието ми навя асоциации с великата октомврийска революция и червеният пролетариат, който въстава на крилете на гнева срещу класовата неправда. За моя огромна радост това си остана само в сферата на очакванията и нито и за миг не се потвърди.
От друга, нещо взе да ми омръзва тая мода да се пишат трилогии, в които главни герои са тинейджъри призвани да прекроят света, или да преправят злото нанесено от някого – „Игрите на глада”, „Дивергенти” „Лабиринта”. Първата поредица беше много добра и успешно избяга от сълзлива юношеска любовна история с елементи на фантастика. Успя да пребори негативните очакваният, че ще е претоплен Шекли и Кинг. Втората поредица беше посредствена, а третата започна добре и завърши слабо. Е, има юноши в „Червен изгрев”, но до тук с приликите. Има още
Маргарет Атууд: The Handmaid’s Tale
Представете си, че фундаменталистите в САЩ са успели да наложат „традиционните християнски ценности“ и са създали обетованата Република Галаад. Както всяка теократична държава и тази е управлявана от военна хунта, воюва срещу съседите си и преследва безмилостно вътрешните си врагове. Ситуацията се разкрасява от засилена радиация и занижена раждаемост. Малкото жени, които доказано са способни да родят здрави деца, са обявени за национално богатство и биват зачислявани като сурогатни майки по домовете на привилегированите и бездетни семейства.
The Handmade’s Tale е личния разказ на Офред – жена, чиято единствена роля в обществото е да бъде носител на матката си. Тя яде, спи и се разхожда под час, бива оплождана от господаря си, докато господарката лежи под двамата по време на Церемонията, която трябва да възпроизведе така желаното дете. Изобщо тя е слугинята на Сара и Авраам, която след като изпълни дълга си, ще бъде зачислена в друг дом, ще приеме ново име и ще допринесе за разрастването на нацията.
Маргарет Атууд е зрялa писателка, която знае, че за да бъде въздействаща тази история, тя трябва да бъде написана в първо лице, единствено число. Прозата ѝ ни поставя в неудобна интимност с героинята. Понякога Офред си спомня за времето, когато е имала име, дете, съпруг, работа и амбиции. Друг път мечтае за бягство. Има още
Сюзан Колинс: Сойка-присмехулка
автор: Траяна
От корицата на книгата: Окръг 12, родното място на Катнис Евърдийн, огненото момиче, е унищожен, но тя е жива. Гейл е избягал. Семейството на Катнис е в безопасност. Пийта е в ръцете на Капитола. Окръг 13 наистина съществува, има бунтовници, има нови лидери. Революцията се разгаря.
Сега успехът на въстанието зависи от готовността на Катнис да се подчини, да поеме отговорност за живота на безброй хора и да промени бъдещето на Панем. За да го направи, тя трябва да преодолее гнева и недоверието си и да стане Сойка-присмехулка – символ на въстанието – каквато и да е цената лично за нея.
Ревюто: Това не е просто краят на трилогия за тийнеджъри. Това, хора, е велика кулминация, която може да бъде написана само от истински талант. Има още
Приумици 