Дмитрий Глуховски: Бъдеще


gluhovski_badeshteавтор: Искрен

Ако трябва да съм честен, започнах „Бъдеще” с известни резерви. От една страна не харесах кой знае колко „Метро 2033”, а „Метро 2034” – хич. От – друга в последните години се бълват антиутопии на кило, а както усетих от „Здрач”, Глуховски се влияе от западните тенденции. Беше ми съмнително дали е направил нещо свое, пречупено през уникалния поглед на руската фантастика и култура, или е пуснал предната увлекателно написана ширпотреба.

Е, за мое щастие, а и на феновете на фантастика, Дмитрий е сътворил интересна и оригинална антиутопия. Със сигурност се намират препратки, могат да се открият аналогии, или да се твърди, че има заемки и реверанси, но това е неизбежно. Не и след като този жанр съществува вече почти век. Има още

Пиърс Браун: Червен изгрев


автор: Искрен

„Защото историите са важни.

            Хората мислят, че историите се сътворяват от човека. Всъщност е точно обратното.

Т. Пратчет

 Мога само да възкликна – прекрасно! Страхотно! Кърти мивки и чугунени вани! Това е страхотен дебют!  Чакам с нетърпение следващите две части, и дано те надградят постигнатото до тук!

А си признавам чистосърдечно, че подходих с обилна доза скептицизъм към книгата. От една страна, заглавието ми навя асоциации с великата октомврийска революция и червеният пролетариат, който въстава на крилете на гнева срещу класовата неправда. За моя огромна радост това си остана само в сферата на очакванията и нито и за миг не се потвърди.

От друга, нещо взе да ми омръзва тая мода да се пишат трилогии, в които главни герои са тинейджъри призвани да прекроят света, или да преправят злото нанесено от някого –  „Игрите на глада”, „Дивергенти” „Лабиринта”. Първата поредица беше много добра и успешно избяга от сълзлива юношеска любовна история с елементи на фантастика. Успя да пребори негативните очакваният, че ще е претоплен Шекли и Кинг. Втората поредица беше посредствена, а третата започна добре и завърши слабо. Е, има юноши в „Червен изгрев”, но до тук с приликите.  Има още

Маргарет Атууд: The Handmaid’s Tale


Представете си, че фундаменталистите в САЩ са успели да наложат „традиционните християнски ценности“ и са създали обетованата Република Галаад. Както всяка теократична държава и тази е управлявана от военна хунта, воюва срещу съседите си и преследва безмилостно вътрешните си врагове. Ситуацията се разкрасява от засилена радиация и занижена раждаемост. Малкото жени, които доказано са способни да родят здрави деца, са обявени за национално богатство и биват зачислявани като сурогатни майки по домовете на привилегированите и бездетни семейства.

The Handmade’s Tale е личния разказ на Офред – жена, чиято единствена роля в обществото е да бъде носител на матката си.  Тя яде, спи и се разхожда под час, бива оплождана от господаря си, докато господарката лежи под двамата по време на Церемонията, която трябва да възпроизведе така желаното дете. Изобщо тя е слугинята на Сара и Авраам, която след като изпълни дълга си, ще бъде зачислена в друг дом, ще приеме ново име и ще допринесе за разрастването на нацията.

Маргарет Атууд е зрялa писателка, която знае, че за да бъде въздействаща тази история, тя трябва да бъде написана в първо лице, единствено число. Прозата ѝ ни поставя в неудобна интимност с героинята. Понякога Офред си спомня за времето, когато е имала име, дете, съпруг, работа и амбиции. Друг път мечтае за бягство. Има още

Сюзан Колинс: Сойка-присмехулка


автор: Траяна 

От корицата на книгата: Окръг 12, родното място на Катнис Евърдийн, огненото момиче, е унищожен, но тя е жива. Гейл е избягал. Семейството на Катнис е в безопасност. Пийта е в ръцете на Капитола. Окръг 13 наистина съществува, има бунтовници, има нови лидери. Революцията се разгаря.

Сега успехът на въстанието зависи от готовността на Катнис да се подчини, да поеме отговорност за живота на безброй хора и да промени бъдещето на Панем. За да го направи, тя трябва да преодолее гнева и недоверието си и да стане Сойка-присмехулка – символ на въстанието – каквато и да е цената лично за нея.

Ревюто: Това не е просто краят на трилогия за тийнеджъри. Това, хора, е велика кулминация, която може да бъде написана само от истински талант. Има още

Сюзан Колинс: Възпламеняване


автор: Траяна 

Ако не сте чели предходния роман в поредицата, сега е моментът да се откажете да четете това ревю – ще пускам спойлери за „Игрите на глада”. Освен това „Възпламеняване”  е вторият роман в трилогия и не виждам защо ще ви се иска да започнете от него, така или иначе.

Сюзан Колинс започва историята си от там, където я приключи в „Игрите на глада”. Катнис и Пийта се завръщат в Окръг 12, където предполагаемо трябва да се наслаждават на живота на победителите в Игрите. Всичко би било наред, ако последното дело на Катнис излъчено по време на риалити-шоуто не беше плесница в лицето на Капитола. Искрите на недоволство в Окръзите се разгарят в открит бунт срещу хватката на управляващите. Бунт, чиито символ е Катнис и шепата с къпини. Има още

Рей Бредбъри: 451° по Фаренхайт


автор: Траяна 
Съществува огромна разлика между
човек, който нетърпеливо желае да прочете книга,
и уморен човек, който желае книга за четене.
Г.К. Честъртън

Определят „451° по Фаренхайт” като антиутопия и съвременна класика не само в научнофантастичния жанр. Не за друго, а защото е една от онези книги, които са тежки, трудносмилаеми и карат колелцата в главата на читателя да се задвижат. Поне при мен се получи така.

Това не е книга за книгите. Има още

Сюзан Колинс: Игрите на глада


автор: Траяна 

От корицата на книгата: В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията.
Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато доброволно заема мястото на по-малката си сестра в Игрите. Катнис неведнъж е била близо до смъртта – и оцеляването се е превърнало в нейна втора природа. Но ако иска да победи, ще се наложи да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.

Ревюто: Издаването на този роман в България през 2009 г. мина незабелязано от моя милост. Има още