Анди Уеър: Артемида


artemis.jpgНа гърба на книгата гордо се пъчи твърдение на Блейк Крауч, че: „Уеър направи невъзможното – надмина „Марсианецът”…” – нещо, с което аз съм абсолютно несъгласен. Не, че „Артемида” е лош роман, никак дори не е лош, но определено е далеч от нивото на дебюта на автора.

Сега Анди е решил да ни отведе на Луната, а там го причакват „Луната е наставница сурова” и трилогията на Иън МакДоналд, които представляват много големи предизвикателства дори за доближаване, камо ли за надскачане.

Има още

В търсене на Петкан: „Марсианецът” на Анди Уеър


автор: Dilvish the Damned

„Марсианецът” е (позакъснял) дебют на американеца Анди Уеър. Първоначално публикуван безплатно на сайта на автора, а през 2011 г. и в „самиздат”-платформата на Амазон, две години по-късно правата за романа са откупени от Crown Publishing Group, а опцията за заснемане – от 20th Century Fox.

И с пълно право!

От доста време – от юношеските си години – не бях чел приключенска фантастика, която да е едновременно добре написана, логично обоснована и надъхващо увлекателна, а и тогава болшинството подобни книги бяха произведения на класиците в жанра – Суифт, Стивънсън, Верн, Уелс, Лондон. Е, Анди Уеър не е това ниво, но явно има амбицията да стане.

Концепцията за „робинзониада” във всевъзможни среди е доста широко експлоатирана във всички мислими изкуства, и основните моменти на „Марсианецът” също са вариант на добре познатият конфликт „Човекът срещу Природата” (без Беър Грилс и продуктово позициониране). Има още