Александър Петров: Бъди какъвто си


alexanderРядко чета поезия, а още по-рядко си купувам, но в момента, в който издателство „Сиела“ анонсираха излизането на тази стихосбирка, реших, че непременно ще си я взема. Не можах да бъда на официалното ѝ представяне, за което наистина много съжалявам, но пък си я взех при първа възможност и я зачетох още в трамвая. Честно си признавам, че нямах идея колко от текстовите на емблематичните песни на едни от най-великите български рок-групи са излезли из под неговото перо. Работил е основно с „Тангра“ и в двата им периода и с „Фактор“, но също и с „Щурците“, „Сигнал“, Вили Кавалджиев, Чочо Владовски, Валди Тотев, Михаил Белчев. Той е автор на най-добрата балада на „Сигнал“ (и не – това не е нито „Да те жадувам“, нито „Сбогом“), както и на култовата песен на Владовски, която всички са кръстили „Дон Кихот“, а тя всъщност се казва „Безсъние“, това може би е една от рок песните с най-наситено и многопластово съдържание. Негов е и текста на песента, с която свършва една от най-тъжните български комедии, а именно „Оркестър без име“. „Главната улица“ и „Приятели“ са също по негови стихове.

Има още

Advertisements