Айзък Мериън: Топли тела


автор: Траяна 

„Топли тела“ е всъщност нова песен за стара идея, мимикрираща като лековат YA роман за зомбита. Всичко, което трябва да знаем за зомбитата е, че са мъртви, гладни и не могат да мислят. Факти, които са ни известни от всеки филм или книга за ходещите мъртъвци. Айзък Мериън също не излиза от този калъп. Той рисува обичайната апокалиптична картина на зараза обхванала целия свят, с малки изолирани общества от оцелели хора. Стъпвайки на познатите клишета в жанра, Айзък Мериън развива една  малко по-нетрадиционна (единствено за този жанр) идея за любовта като задвижваща сила на всичко живо. Липсата на любов води до липса на живот.

Именно това се е  случило на зомбитата в „Топли тела“. Те са кухи обвивки на това, което са били някога. Нямат спомени за миналото си, не помнят близките или любимите си, по същата причина са изгубили и собствената си идентичност/име. Задвижва ги само желанието да почувстват нещо. Единственият им шанс за емоция е да преживеят спомените на „живите“ като консумират мозъците им. Тук слагам кавички, защото и не-зомбитата не са съвсем живи, предид факта, че по-скоро съществуват в страх, отколкото живеят.

Има още