Благой Иванов: Добрите, лошите и грозните


blagoy_ivanovТова е документална книга, посветена на жанровото кино, на филми, наричани от критиката леки, но които успяват да създат свои субкултурни течения, които в много случи помитат като цунами „истинското кино“, което за пореден път показва, че това разделение е чисто изкуствено и крайно субективно. Все още си спомням мрънкането на едни критици, когато третата част на Властелина отнесе „Оскар“. Аз лично не съм от върлите фенове на трилогията на Питър Джаксън, но това си е мое мнение и прекрасно разбирам, че си е въпрос на вкус и личностна нагласа. Познавам хора, които смятат „Денят на независимостта“ за най-вликата фантастика, а за мен той е огромно разочарование.

Има още

Advertisements

Благой Иванов: Трансформации


tranformingКато цяло „Трансформации“ ми хареса. Тук са събрани неща, писани в много голям период от време, което личи и от самите произведения, но Благой е поработил върху тях, преди да влязат в сборника. Повечето разкази са в жанра хорър, има такива, които са в зоната на мистиката, няколко могат да се нарекат фантастика, а има и разкази, които отказват да се подчинят на жанровите ограничения. Допадна ми и лъвкрафтовския подход на Благой в много от разказите, а именно че той избягва графичното описание и акцентира върху това какво изпитват героите и пречупва ужаса и кошмара през техните очи.

Има още

Адриен Иънг: Небе в дълбините


sky_in_the_deep“Небе в дълбините” е една от онези истории, които могат и трябва да бъдат пресъздавани в нови варианти, така че всяко поколение да ги открива в някое произведение, насочено конкретно към него. Това е роман за съзряването, за осъзнаването, че сме много повече еднакви с хората, които приемаме за врагове, отколкото различни. “Небе в дълбините” е модерен вариант на историите за герои и битки; за любов, чест и вярност към семейството; за трънливия път към порастването и мъдростта; за преодоляването на различията; за способността да надскочиш собствените си предразсъдъци, да оставиш тесногръдието зад себе си; за силата да изградиш ново бъдеще от пепелищата на миналото.

Има още

Лий Бардуго: Жената – чудо: Вестител на войната


wonder-womanНепременно трябва да започна това ревю с няколко уточнения.

Първо – това е роман, базиран на един от най-известните комиксови герои и оценката за книгата и историята трябва да бъде изцяло в контекста на вселената на DC, и в частност поредицата за WW, а не да се разглежда като самостоятелен фантастичен роман, и моята оценка в Goodreads е съобразена точно с това.

Второ – това не е продължение или предистория на прекрасният филм с Гал Гадот от 2017 година и няма нищо общо с него, нито с арката от филми, които DC започна с „Човек от стомана“. Това е съвсем нова история, написана по проекта „DC Icons“, стартиран от комикс гиганта. В тази поредица са ангажирани известни и обичани YA автори, които да напишат книги за Батман, Супермен, Жената-чудо и Жената-котка, които отварят съвсем нова страница от безкрайните приключения на тези герои, като ги преместват във времето, както исторически – всичко започва сега, така и чисто индивидуално като възраст – тук Даяна е на възраст от 14-15 години.

Има още

Владимир Свинила: Платото


platoto“Платото” е книга със странна съдба, а според мен и с още по-странно бъдеще. Тя е от онези творби, които, за да бъдат напълно разбрани, трябва да се четат изцяло в контекста на времето, в което са написани, защото тя не е антиутопия, а памфлет, критика на социализма в България. Манифест на Свинтила на неговото дълбоко разочарование от този строй, който от човеколюбив се оказва в същността си крайно античовешки, както на личностно, така и на социално ниво.

Има още

Мартин Колев: Софийски магьосници: в сърцето на Странджата


martin+kolev_2Убеден съм, че Марто се е кефил яко, когато е писал книгата, защото личи, че е вложил всичко от себе си и резултата е на лице. Втората книга е още по-добра от първата, но има един минус, ако може така да се нарече, а именно, че това е началото на нова история, която чака своето продължение. И първата книга беше с опция за продължение, но самата история там си имаше своя завършек, докато тук се стига до ключова завръзка, битките са загубени, а миналото започва да се разбулва, но развръзката тепърва предстои. Затова аз се подготвям да чакам до следващият май, за да разбера накъде ще отвее вятъра Бриян и компания, естествено ако Колев успее до тогава.

Има още

Лави Тидхар: Централна станция


central-stationНоминирана за наградата „Артър Кларк“ за 2017 и спечелила „Джон Кембъл“ за същата година. Странна, интересна и завладяваща. Много отдавна не бях попадал на читав киберпънк, който да не имитира Гибсън и въпреки това да е добър. Стилът на Лави Тидхар е подобен на този на Паоло Бачигалупи и тук светът е едно от главните действащи лица. „Централна станция“ не е толкова роман за събития, ставащи в бъдещето, колкото живо рисуване на един възможен свят.

Има още