Рей Бредбъри: Дзен в изкуството да пишеш


18718592_1576854375658917_373200430_n

„Жар. Увлечение. Колко рядко чуваме някой да употребява тези думи. Колко рядко виждаме хора, които живеят или всъщност творят с жар и увлечение.”

Сега очаквате някое страхотно книжле? Сядаш, прочиташ го, а вечерта запряташ ръкави, стоварваш кафеварката до монитора, изпукваш пръсти и залягаш над клавиатурата. На сутринта имаш готов разказ, за който няколко елитни български списания ще се избият да го публикуват, а издателите ще ти предлагат договор за следващите ти пет не написани романа. Или пишеш директно на английски и от раз удряш в земята Гибсън, като вземаш наведнъж поне две награди повече от него, а само след няколко години взимаш Букър и едновременно с нея си Нобелов лауреат!

Има още

Дж. П. Дилейни: Момичето преди


18601422_1569708639706824_1782543121_nДж. П. Дилейни е псевдоним, но реших да не търся кой известен автор се крие зад него, за да не се влияя от другите му книги. И добре, че не съм го направил, защото останалите му произведения са писани в съвсем друг жанр и нямат нищо общо с „Момичето преди”. С психотрилъра се е справил перфектно, така че ако реши да продължи в същата посока, с удоволствие бих прочел още негови неща.

Има още

Дейвид Игълман: Мозъкът: това си ти


18470707_1564181810259507_1755039031_nОбожавам хубавата, увлекателно написана научно-популярна литература, а „Мозъкът: това си ти” е точно такава! На предната корица Forbs сравняват Игълман със Сейгън и това не е просто рекламен трик, а самата истина. Дейвид съумява, също като покойния маестро на популяризирането на науката, да пише за сериозни и сложни теми от невероятния свят на науката увлекателно, просто и без тежка специфична терминология. Така че човек, който е с добра обща култура и жаден за чудесата на науката, да бъде запленен от книгата.

Има още

Александра Олива: Последен в мрака


18308862_1555271277817227_420369329_n

„Последен в мрака” е интересен хибрид между разказ за риалити шоу от типа на „Сървайвър“ и настъпващ заразен апокалипсис. Но фокуса на книгата не е върху нито едно от двете. Това не е книга като „Бягащият мъж”, „Гладиаторите на Есмералда” или „Дългата разходка”. Тук насилието не е във фокуса, а воайорството на консуматорското общество и властта на медиите.

Дванайсет участника, поравно мъже и жени, се записват да участват в шоу, което обещава да е най-екстремното появявало се някога на малкия екран. И докато те се борят с предварително режисирани препятствия, в САЩ избухва епидемия, която ще се разрази в невиждани мащаби и ще заличи почти половината от населението на Земята.

Има още

Машина за истории: Антология от наградените фантастични разкази в конкурса „Агоп Мелконян” 2012-2016


17918869_1533140693363619_2087160094_nПризнавам си, че подходих резервирано към антологията, но за това си имам обективни причини. През последните няколко години прочетох два авторови и два тематични сборника с разкази от български автори и бях меко казано разочарован. Направо си бях отчаян! Никога не бях срещал толкова много слаби, посредствени и клиширани творби на едно място. Но съм много доволен, че рискувах! Това вече е друга бира, както има една приказка!

В тази антология са събрани разказите, отличени в четири конкурса на името на писателя и журналист Агоп Мелконян. Идеята за този конкурс идва от Преслава Кирилова, а организатор става електронното списание „Сборище на трубадури”. Условията са прости: всеки участник има право на едно произведение до 1 000 знака, което да не е публикувано никъде преди участието му в конкурса. Конкурсът няма жанрови ограничения, единствените граници са тези, които авторите сами си поставят.

Има още

Нийл Геймън: Скандинавска митология


17793126_1522062327804789_747672038_nВинаги съм имал слабост към митологията – още от времето, когато в къщи открих огромното издание с твърди корици на „Древногръцка митология” и попаднах в свят на герои, в който боговете крачат сред хората, месят се пряко в делата им и умират. Един пищен и жив пантеон от божества и герои, които крачат между простосмъртните. От тогава насетне, започнах да купувам всяка една митология, която се появи на книжният пазар у нас. Преди години се сдобих със  „Скандинавска митология”, издадена от „Литера прима“, която вече е библиографска рядкост. Прочетох я навремето и бях запленен от нея. А сега останах много доволен и от това, което е направил Геймън. Не че някога съм се съмнявал в него или в разказваческият му талант, но досега бях чел само негови авторски неща, или различни версии на популярни приказки. А сега ръцете му са вързани и той няма как да си позволи големи волности при това преразказване на легендите за Тор и Локи. И за пореден път той се е справил блестящо.

Има още

Скот Хокинс: Библиотеката на въглен връх


scott_hocking_bvvСтранна! Много странна, шантава, но и увлекателна книга. Не вярвах, че след Геймън, ще има автор, който да напише толкова откачена история. Досега „Американски богове” водеше личната ми класация по хахави книги, но „Библиотеката на въглен връх” я отмести с един замах.

Въглен връх определено ме впечатли. Със сигурност това ще е заглавие, което ще помня дълго време в подробности. Още се мъча да определя точно какви емоции предизвиква у мен тя. Определено не ми въздейства както други заглавия, които отдавана са ми любими, като „Хиперион”, „Среща с Рама” или „Хрониките на Амбър”. Да, тук има безграничен размах на въображението. Хокинс по никакъв начин не се съобразява, както с жанровите ограничения, така и с каквито и да е други литературни канони. И може би точно за това ми допадна книгата. Тя е странна амалгама от фантастика, фентъзи, хорър и трилър, като нито един от жанровете не взема превес, въпреки че по този повод може да стане хубава дискусия предвид края. Има още