Скот Хокинс: Библиотеката на въглен връх


scott_hocking_bvvСтранна! Много странна, шантава, но и увлекателна книга. Не вярвах, че след Геймън, ще има автор, който да напише толкова откачена история. Досега „Американски богове” водеше личната ми класация по хахави книги, но „Библиотеката на въглен връх” я отмести с един замах.

Въглен връх определено ме впечатли. Със сигурност това ще е заглавие, което ще помня дълго време в подробности. Още се мъча да определя точно какви емоции предизвиква у мен тя. Определено не ми въздейства както други заглавия, които отдавана са ми любими, като „Хиперион”, „Среща с Рама” или „Хрониките на Амбър”. Да, тук има безграничен размах на въображението. Хокинс по никакъв начин не се съобразява, както с жанровите ограничения, така и с каквито и да е други литературни канони. И може би точно за това ми допадна книгата. Тя е странна амалгама от фантастика, фентъзи, хорър и трилър, като нито един от жанровете не взема превес, въпреки че по този повод може да стане хубава дискусия предвид края. Има още

Дейвид Гемел: Меч в бурята


__gemmel_swordВ чест на българското издание на „Меч в бурята“ препубликувам ревюто от преди няколко години, базирано на оригинала. Ако си търсите добро класическо фентъзи – това е вашата книга. 

В съзнанието ми Дейвид Гемел обитава същата равнина като Гай Гавриел Кай. И двамата са създатели на светове близки до нашия, но съдържащи зрънце магия. Точно толкова, колкото да създаде мистична атмосфера без да се стига до там, че развитието на сюжета да зависи от магически битки. Но и при двамата писатели, запомням не магията или големите събития, а дишащите, истински герои – със своите добри и лоши качества, радости и страхове, правилни и погрешни решения.

Sword in the Storm, която изчетох за по-малко от седмица, е поредния пример за разказваческия талант на Дейвид Гемел. Изключително високо ценя способността му да създава интимна близост с героите, докато на заден план се вихрят събития, които променят картата на света.  Има още

„Лечителя“ от Анти Туомайнен


lechitelyaавтор: Искрен

Що е то криминален постапокалипсис и има ли той почва у нас. За общото народонаселение не знам, но аз определено  ще се пробвам с още някоя книга от този жанр, защото „Лечителя” ме остави с доста смесени чувства.

Това не постапокалипсис, а такъв в процес. Действието не е позиционирано след рухването на реда и цивилизацията, а по време на това разграждане. Съпругата на Тапани, журналистка която се мъчи да прави все още истински разследвания, а не да търси само евтини сензации, изчезва и той се впуска в едно рисковано препускане по следите ѝ. Има още

Андерш де ла Моте: Измамата


автор: Искрен

СЕПО разбиват блиндираната вратата на апартамента на НР и го арестуват с обвинение за организиране на атентат! Последната част от поредицата започва ударно.

Минали са 6 месеца от събитията в „Тръпката”, а НР не се е доближил и на йота от разкриването на това кой стои зад бившия му работодател и Играта. Употребил е времето си да гради планове за отмъщение, да скърби по тръпката от мисиите, и да си играе с геймпада или с пишката си. Все неща характерни за него. Но… Едно голямо НО. Играта никога не е напускала живота му, тя се оказва плашещо, интимно близо. Като гадже психопат с което делиш леглото, но си нямаш и грам идея, че нощем гледа нежната извивка на шията ти и си представя, как в нея леко прониква скалпел и бликва фонтан кръв.

Последната част завършва цялата картина и то много добре. Има още

Илона Андрюс: Magic Shifts


автор: Траяна

В последните години през август всичко свързано с умствена дейност, включително и четенето ми опротивява. Хубавото е, че Илона Андрюс обикновено се включват с по някоя книга по това време на годината, за да ми рестартират мозъка. А и да ме изкарат от трапа, в който хем се крия от жегата, хем надничам завистливо към множеството фейсбук статуси с ярък маникюр на плажен фон.

Тази година книгата е Magic Shifts – осма от поредицата за Кейт Даниелс, настроението все така добро, а развитието на основния сюжет все така нулево както и преди две книги.

Кейт и Къран са в процес на отделяне на финансови и емоционални връзки от Глутницата. Кейт се чувства идеално като независим наемник. Има още

Ан Леки: Милостта на Калр


автор: Искрен

Стана почти като в оня стар виц. Тъкмо си четях втората книга от трилогията на Леки и се чудех защо още няма награди, когато от съседния хамак Григор, забил нос в таблета, възкликна:

– Иииии, току що „Милостта на Калр” отнесе Локус!

Констатирах, че е повече от справедливо! И продължих да чета.

Леки продължава да рисува огромното платно на своята уникална вселена – детайлно, подробно, пленяващо.

Анаандер Мианаай  е раздвоена и империята Радч е връхлетяна от безпрецедентна криза. Поданиците ѝ са изправени пред дилема, в която няма правилен избор. Има още

Джош Малерман: Кутия за птици


автор: Искрен

Сравненията неминуемо ще се появят и няма как да не е така. Сравнения с „Денят на трифидите”, с „Нод”, с филма  „Явлението”. Най-вече с филма на индиеца и то заради изблика на насилие у хората. И доста по-малко с класиката на Уиндъм. И тук фокусът е върху малка група хора, оцеляващи в пост апокалиптичен свят, но пък липсва онзи уют и капката надежда характерни  за британеца.

Нещо се спотайва навън. Нещо, което ако човек види, последния превърта, откача, превръща се в лишен от разум звяр, който иска да убива и да се самоубие. Никой не знае какво е това нещо, нито защо действа така.

Може ли човек да оцелее в един свят, в който е лишен от най-силното си сетиво? Може ли да продължи напред без да ползва очите си, без да оценява  обстановката визуално? Има още