Банди: Забранени истории от Северна Корея


forbidenЗа мен тази книга дойде като логично продължение по темата след като прочетох „Химн на смъртта“ на Барбара Демик. Може ли в най-мрачното място на света да има литература, която не е подвластна на цензурата, на партийната линия и да е на различна тема от религиозната любов към бог Ким? Явно може. Тази книга е с неизвестен автор, изнесена е тайно в Китай и излиза под псевдоним, никой не знае кой е писателя, защото ако се разбере, той ще бъде екзекутиран за предателство към Партията и държавата.

Има още

Advertisements

Сергей Лукяненко: Лордът от планетата Земя


lord_of_the_planet_earthАдмирации за „Сиела“, първо за това, че се заеха да издават Лукяненко, след като „ИнфоДар“ го зарязаха (и не само него де) и второ, че пуснаха тази негова трилогия в един том. Тук са събрани трите книги от поредицата:

„За принцесата си струва да се умре“

„Планетата, която я няма“

„Стъкленото море“

Тази трилогия е от ранните произведения на Сергей, а аз лично отдавна исках да прочета някои от тях. Трите книги са доста различни една от друга.

Има още

Джеф ВандърМиър: Приемане


acceptanceЕто я и финалната книга от трилогията за „Съдърн Рийч”. Тя затваря историята, като не само хвърля мост между първите две части, но обхваща и времето преди Събитието и появата на Зона Х и Бариерата. Тя за пореден път показва, че тази поредица е замислена като трилогия и че нито една от частите не може, а и не трябва да се чете като самостоятелен роман. Трите части са здраво вплетени една в друга, постоянно правят препратки помежду си и едва след края на последната, картината се изяснява в пълната си прекрасна цялост и историята придобива завършеност.

Има още

Кен Лиу: Хартиената менажерия


The-Paper-Menagerie-and-Other-StoriesТака и нямаше да разбера за тази книга, ако много добър приятел не ми я беше препоръчал. Беше малко преди Коледа 2017 година, когато Григор ми писа, че излиза уникален сборник на прекрасен автор, а именно „Хартиената менажерия и други разкази” на Кен Лиу. Излиза от издателство, което никога не ми е попадало в полезрението и най-вероятно щях да прескоча книгата. А тя е великолепна, но буквално е изтърсена в нищото – не се връзва с това, което са издавали до сега „Еуниката”, аз поне никъде не видях таргетирана реклама, насочена към читателите, които ще я харесат. Излиза с оригиналната корица, която е страхотна, но освен изброените награди на предната корица, нищо друго не подсказва, че това е фантастика и то много добра. Страхувам се, че и този сборник ще го сполети съдбата на „Посланическото градче” на Чайна Миевил, която излезе по аналогичен начин. Дано да бъркам.

Има още

Алън Грац: Забранете тази книга


ban_this_bookМного е лесно да се забранява, бих казал най-лесното нещо на света, а като се започне със забраните, се започва обикновено от книгите, защото, за да накараш някой да не мисли по дадена тема, просто трябва да му отнемеш достъпа до информация за нея. А най-лесно се забранява на децата.

Историята започва с едно празно място в училищната библиотека. Една книга е извадена от списъка с книги и е сложена в забранителен такъв. Някой е решил, че това заглавие не е подходящо за деца, а още по-лошото е, че книгата е прибрана, без да се следва обичайният ред, което означава, че не само е наложена цензура, но и е нарушен училищният правилник, извършено е погазване на закона, по който самото училище работи. Този, който е сторил това, е решил, че стои над закона, че може самосиндикално да решава кое е правилно и кое не е. Ейми Ан, чиято любима книга е забранена, е мълчаливо и нерешително момиче, което обаче обожава книгите и решава да се бори за своята любима книга. Но нещата не спират дотук, а продължават да ескалират и списъкът с неподходящи заглавия продължава да расте. Тогава Ан решава да направи в своето шкафче тайна библиотека, в която да събере всички забранени книги, за да могат децата да ги прочетат.

Има още

Анди Уеър: Артемида


artemis.jpgНа гърба на книгата гордо се пъчи твърдение на Блейк Крауч, че: „Уеър направи невъзможното – надмина „Марсианецът”…” – нещо, с което аз съм абсолютно несъгласен. Не, че „Артемида” е лош роман, никак дори не е лош, но определено е далеч от нивото на дебюта на автора.

Сега Анди е решил да ни отведе на Луната, а там го причакват „Луната е наставница сурова” и трилогията на Иън МакДоналд, които представляват много големи предизвикателства дори за доближаване, камо ли за надскачане.

Има още

Джеф ВандърМиър: Агенцията


authorityПрекрасно! Джеф се е справил перфектно с „Агенцията” и като развитие на история, и като атмосфера, и като герои. „Агенцията” не е продължение в класическият смисъл на думата, тя не започва оттам, където свърши „Анихилация”. Това е втора глава от историята и докато първата част е нещо като пътепис из безумието на Зона Х, пречупен през погледа на биоложката, то втората част е по-скоро като шпионски роман, само дето обект на разследването не е чужда държава или конкурентна корпорация, а една агенция, която много отдавна е престанала да бъде това, което трябва.

Има още