Александър Петров: Бъди какъвто си


alexanderРядко чета поезия, а още по-рядко си купувам, но в момента, в който издателство „Сиела“ анонсираха излизането на тази стихосбирка, реших, че непременно ще си я взема. Не можах да бъда на официалното ѝ представяне, за което наистина много съжалявам, но пък си я взех при първа възможност и я зачетох още в трамвая. Честно си признавам, че нямах идея колко от текстовите на емблематичните песни на едни от най-великите български рок-групи са излезли из под неговото перо. Работил е основно с „Тангра“ и в двата им периода и с „Фактор“, но също и с „Щурците“, „Сигнал“, Вили Кавалджиев, Чочо Владовски, Валди Тотев, Михаил Белчев. Той е автор на най-добрата балада на „Сигнал“ (и не – това не е нито „Да те жадувам“, нито „Сбогом“), както и на култовата песен на Владовски, която всички са кръстили „Дон Кихот“, а тя всъщност се казва „Безсъние“, това може би е една от рок песните с най-наситено и многопластово съдържание. Негов е и текста на песента, с която свършва една от най-тъжните български комедии, а именно „Оркестър без име“. „Главната улица“ и „Приятели“ са също по негови стихове.

В стихосбирката има и произведения, които още не са намерили своята музика, но силно се надявам това да се случи.

Странно и завладяващо е да четеш стихове отдавна превърнали се в рок-химни. Чета ги, а в главата ми веднага се появява мелодията и изведнъж се улавям, че вече ги пея. Александър Петров е дарил прекрасните си слова на едни от най-добрите български музиканти и те заедно са създали една неумираща магия. Трудно ми е да пиша за поезия, защото тя е много повече чувство и цвят, отколкото история. За това ето по-долу линкове към страхотни песни по негови текстове:

 

„Пропадах някъде, но всичко беше истинско“

„Този град , в който аз съм роден“

„Да си вземем сбогом със онази любов“

„За мен отдавна хората говорят“

„Задъхани, забързани по своя път вървим“

„Всяка година, по същото време“

„Беше отдавна, но си спомням до днес“

„Вижте тази стара снимка“

„Той върви по ръба на тротоара“

„Той много битки беше преживял“

„Родил съм се, изглежда – много надарен“

„Бяхме момчета шестнайсетгодишни – „

„Не можеш да откриеш всички истини“

„Стоим със теб на кръгла маса“

„Днес танцувам последен валс“

„Нищо не ми обещавай за утре“

„Това е вече края“

„Петък полунощ. Във пиано-бар“

„Ако си представиш“

„Едно момиченце купува сладолед“

„Близо до мен, в този живот“

„Кака да си взема сбогом със тебе“

„Оставаме, оставаме“

„Покконцертът отшумя. Залата е вече празна.“

„Разпиля се класа ни по вятъра“

„И надеждата няма у мен да се срине „

„Като момче захвърлих зад гърба си“

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s