Джеф ВандърМиър: Агенцията


authorityПрекрасно! Джеф се е справил перфектно с „Агенцията” и като развитие на история, и като атмосфера, и като герои. „Агенцията” не е продължение в класическият смисъл на думата, тя не започва оттам, където свърши „Анихилация”. Това е втора глава от историята и докато първата част е нещо като пътепис из безумието на Зона Х, пречупен през погледа на биоложката, то втората част е по-скоро като шпионски роман, само дето обект на разследването не е чужда държава или конкурентна корпорация, а една агенция, която много отдавна е престанала да бъде това, което трябва.

Агенцията „Съдърн Рийч” се намира на близо до Зона Х и има за задача да я изследва и контролира, но през годините нещо се е случило и от елитен аванпост на човешката наука, тя се е превърнала е нещо като задънена улица за всички, които работят там. След толкова години на изследване и пращане на експедиции, не са научили нещо ново за феномена, а само са умножили въпросите и са създали множество теории, който по-скоро объркват отколкото да отговарят на въпросите. Зациклило е и самото управление, а часовникът тиктака, правителството иска отговори, защото Зона Х се увеличава. За да разбере какво става, какво не е наред и какво може да се направи, за да потръгнат нещата в Съдърн Рийч, е назначен нов директор, на мястото на изчезналия (който се оказва психолога от последната мисия) и той иска да го наричат просто Контрол. Няма никаква представа нито за зоната, нито за събитието, но пък е експерт в намиране на решения, когато някоя организация е зациклила. Точно това искат и хората, които са го пратили – външен, необременен поглед, който може да успее да реши проблем с тридесет годишна давност. Контрол идва и не само, че го хвърлят в най-дълбокото, но се оказва под кръстосан огън от враждуващи фракции, както в Съдърн Рийч, така и сред началниците му.

Тук въпросите започват да получават своите отговори. Става ясно защо всички влизащи в Зона Х са подлагани на хипноза, защо са лишавани от имената им и се обръщат един към друг само с професиите си; защо експедициите са с различен, но все по-странен състав и защо последната е само от жени. Много неща се изясняват, но загадката на Зона Х и на Събитието става още по-странна и плашеща. Три жени са се завърнали от Зона Х от дванадесетата експедиция, от които само една беше жива в края на „Анихилация”.

„Агенцията” е много различна книга от първата и като атмосфера, и като герои и като повествование. Тук образите са пълнокръвни, запомнящи се и много индивидуални, което е в ярък контраст с първата част, но си е абсолютно логично и на мястото си за историята, която разказва Джеф. И биоложката е тук, само дето иска Контрол да я нарича Призрачна птица и тя е един от най-интересните образи и в тази част. Тя е същата, която видяхме в Зона Х и все пак не точно. През цялото време витае едно натрапчиво усещане, че тя не е точно човек, макар всичко да сочи, че е. Същата атмосфера на нещо счупено, на нещо нередно, въпреки че всичко е каквото трябва да е, минава през цялата книга. Агенцията работи, но хората в нея сякаш са променени, въпреки че границата е на километри от сградата. Сякаш влиянието е прескочило бариерата и е докоснало служителите.

Тук е различен ритъмът и стила на Джеф. Това е един стегнат, наситен с обрати и разкрития шпионски роман. „Агенцията” допълва картината на нещо много голямо, което има потенциала да заличи всичко на Земята. Тя не е написана, както има много случаи, само за да има втора част, преди грандиозната развръзка. Тя е логичното продължение, което разкрива цялата картина, детайлно и подробно, но без да претупва, или да разтяга излишно историята. В „Анихилация” видяхме какво става зад бариерата, там където Събитието променя света по неведом и неразбираем начин. В „Агенцията” фокусът е върху това как Зона Х е повлияла с появата си на хората, които са реагирали на заплахата, като са създали аванпост, който да изследва, да разбере и евентуално да предотврати заплахата. Това са двете страни на монетата, които показват пълната невъзможност на хората да разберат какво е станало и какво става.

В „Агенцията” има един особено силен епизод, който е изключително наситен с напрежение и хорър елемент и който аз усетих като реверанс към „Пришълец”. Имах визуалното усещане, че това е едно към едно сцена от филма, но тук нея вместо пришълец и човек, героите са двама мъже. Може и само аз да съм го усетил така, а идеята на автора въобще да не е била такава, но ви споделям, защото сцената е много силна и представлява превратна точка в книгата.

Преди години излезе един страхотен минисериал, който беше много добър, носеше уникална и мистична атмосфера, наричаше се „Изгубената стая”. Трилогията за „Сърърн Рийч” носи същата атмосфера като филма.

 

 

 

Advertisements

2 thoughts on “Джеф ВандърМиър: Агенцията

  1. Pingback: Джеф ВандърМиър: Приемане – Приумици

  2. Pingback: Джонатан Л. Хауърд: Картър & Лъвкрафт – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s