Джеф ВандърМиър: Анихилация


AnnihilationМного отдавна се каня на тази поредица, още от момента, в който започна да излиза, и ето че сега ѝ дойде времето. Трите книги излизат в една година една след друга и са преведени и издадени пак така бързо и у нас от издателство „Екслибрис”, за което ги поздравявам, защото това е доста рискован ход във времена, в които поредиците не вървят кой знае колко добре. „Анихилация” печели „Nebula” за 2015 година.

„Съдърн Рийч” е книга замислена и изпълнена като трилогия. Тук няма дописване на парче, няма „дай да видим как ще тръгне първата, па после ще спретнем още две” или „добра идея, ама що не я разтеглиш в няколко части?”, това е, ако щете, една книга разделена в три тома. И да спрете след първата и да кажете „Ей, нищо не разбрах, няма да чета и втората” е все едно да прочетете само първи том на „Граф Монте Кристо” и да заявите, че нищо не става ясно и няма развръзка. „Анихилация” е началото, част първа и ако след като сте затворили последната страница, главата ви е пълна с въпроси, а емоциите ви варират от объркване, през очарование до разочарование, то това е, защото това не е самостоятелна книга, а само началото на историята. „Анихилация” е картината, въпросника, увода в една страхотна, плашеща, интригуваща и откачена история. „Анихилация” не е книга за агенцията „Съдърн Рийч”, нито за Събитието, а за Зона Х, за начина, по който я вижда биоложката. Тя е началото на разнищването на загадката, но не дава отговори, а само задава въпроси.

Заповядайте в Зона Х – място, в което преди около 30 години се е случило Събитието, което е изолирало къс крайбрежие от останалата част на света със странна бариера. Зад бариерата всички следи от човешкото присъствие са заличени и стават много странни неща. Агенцията „Съдърн Рийч” е натоварена със задачата да скрие истината за Зоната от обществеността и едновременно с това да я изследва. Тя изпраща експедиция след експедиция в Зона Х, въпреки че първите завършват меко казано трагично. Сега е наред мисия номер 12, която е съставена само от жени, които трябва да проучат терена и особеностите на Зона Х. Агенцията ги подготвя за странностите, които да очакват, но реалността се оказва много по-жестока и невероятна.

Това е една много счупена книга. Счупена като герои, като повествование, като изразни средства, но счупена по онзи начин, който много малко автори владеят, който увлича и от нещо, което на пръв поглед не би трябвало да работи, правят един страхотен разказ, който здраво увлича. В един момент осъзнах, че целият стил  на разказване е подчинен на стабилна логика, а именно на това, че всичко, което става, което e описано, е пречупено през погледа на биоложката, а тя е тотално счупена личност и няма как светът, който описва, който и без това си е отвъд хоризонта на нормалното, да бъде обрисуван с традиционните литературни похвати. За нея хората просто присъстват, а не са съществена част от обкръжението ѝ и точно и затова са описани просто като статисти. За нея е важна биосферата, хабитатите и екосистемите. Тук няма лични имена, главните герои са посочени с професиите им, няма и задълбочено изграждане на героите, просто защото не само не е нужно, но и би противоречало на начина, по който разказвача вижда света и хората в него.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s