Клер Норт: Първите петнайсет живота на Хари Август


The_First_Fifteen Lives_of_Harry_AugustЕто още един от финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2015 година и носител на  John W Campbell Memorial Award за същата година.

Това е таймфантастика, но експлоатира темата по по-различен и безспорно доста интересен начин. В общи линии много прилича на „Игра на живот” на Кен Гримуд, която отдавна се каня да прочета и която също е в кратката селекция за наградата „А. Кларк“ за 1988 година.

Хари Август е един от малкото хора, хванати в капана на цикличното прераждане. Всеки път когато умре, животът му започва отначало в едно и също тяло, време и място на раждане, като някъде към 3-4 годишна възраст си възвръща спомените от предишните си животи. Първите му няколко живота са типичен хаос за хора с неговата карма – лутане между лудостта, самоубийството и дирене на отговор на въпросите „защо аз?” и „какъв е смисъла?” в религиите, които през перспективата на изживените животи и опит започват да изглеждат все по-плоски и лишени от възможност да са отговор на каквото и да е. В един момент научава, че има и други като него и тогава влиза в клуб „Кронос”, който е основан от хора като него – подвластни на калачакрата (термин от тантрическия Будизъм, означаващ „времеви цикли” или „колело на времето”) и които си помагат през бездната на вековете и хилядолетията, които ги делят едни от други. Измислили са интересен начин да комуникират през времето – млад член на клуба, който тъкмо е възвърнал паметта си, отива при възрастен и умиращ и му предава послание, въпрос или отговор и така информацията пътува назад по времевата линия. По аналогичен начин може да пътува и напред и точно по тази жива телефонна линия Хари получава послание от далечното бъдеще, че светът свършва все по-рано и по-рано и че най-вероятната причина е някой техен събрат, който влияе на времевата линия.

“Втората катастрофа започна през 1996 година, по време на единайсетия ми живот. Умирах както обикновено, напусках живота в обятията на топлия морфинов унес, който тя прекъсна като плъзгащо се по гръбнака кубче лед.

Тя беше на седем, аз — на седемдесет и осем. Имаше права и дълга руса коса, вързана на плитка отзад на гърба ѝ, а аз — снежнобели коси или поне каквото беше останало от тях. Носех болнична престилка, създадена с идеята да пробуди у пациентите стерилно смирение; тя носеше светлосиня ученическа униформа и филцова шапка. Настани се върху леглото ми, провеси крака и се вгледа в очите ми. Внимателно проучи включения на гърдите ми сърдечен монитор, забеляза, че съм изключил алармата, измери ми пулса и обяви:

— Едва не ви изпуснах, доктор Август. Трябва да изпратя съобщение назад във времето, ако изобщо може да се каже, че в случая времето има някакво значение. За мое удобство вие умирате и затова ви моля да предадете съобщението на вашия клуб, така както ми беше предадено на мен.

— Светът свършва — обяви тя. — Съобщението преминава от дете на възрастен, предава се с поколения, родени хиляда години след нас. Светът свършва и ние не можем да предотвратим края му. Сега всичко е във вашите ръце. Светът свършва, защото това винаги е неизбежно, но краят му идва с все по-шеметна скорост.

Това беше началото на края.”

„Първите петнайсет живота на Хари Август” е от ония книги, които грабват с първото изречение и те карат да ги четеш до малките часове на денонощието. Тя не увлича със задъханото темпо на шеметно действие, невероятни светове или сложни интриги и загадки, а с плавното темпо на добре разказана и интересна история, която не се нуждае от взривове, конфликти и катаклизми, за да закове вниманието и да предложи много теми за размисъл. Хубавото е, че това не е поредната книга за спасяването на света и на времевата линия, въпреки че това е оста, около която се вие историята. Тя е за хората, които се прераждат и как това им влияе.

„Първите петнайсет живота на Хари Август” е и много философска книга, която засяга и кара читателя да се замисли по темата: какво може, трябва или не трябва да стори човек, който има възможността да живее почти вечно, пък макар и в един и същи времеви отрязък. Каква е всъщност задачата на подвластните на калачакрата? Да пазят времевата линия от разбунтували се други като тях? Да разберат смисъла на собственото си съществуване? Дали са плод на по-висш смисъл, или са просто игра на квантовата механика и единствената цел е тази, която те сами си заложат? Някои искат да се правят на богове, други да се отдават всеки път на охолен живот, или на любимите си пороци. Колко дълго една личност може да живее, без да се изтощи, и докъде са границите на индивидуалното развитие, ако човек е заключен в един и същ технически, културен и исторически отрязък от време? Някои от членовете избират забравата. След голям брой животи те се уморяват и молят някой да им заличи паметта преди поредния цикъл, за да започнат отначало на чисто, все едно са в първият си живот.

Клер не дава отговор защо тази съдба е сполетяла някои хора, но това дава поле да се развихрят интересни разсъждения по темата из залите на клуб „Кронос”. Дали всъщност съзнанието и спомените им се връщат във времето, когато умрат, или пък съзнанието скача в паралелна вселена, която е абсолютно идентична с нашата и се различава от нея само по един-единствен детайл, който е толкова незабележим, че всичко е буквално едно и също, и за да се усети някаква разлика, трябва да минат милиони прераждания?

 

Наградата Артър Кларк

Други ревюта за книги, номинирани или спечелили наградата „Артър Кларк”:

Дългият път към една малка, ядосана планета

Аркадия

Нод

Правдата на Торен

Посланическото градче

Дервишката къща

Градът и градът

Станция Пердидо

Престиж

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s