Беки Чеймбърс: Дългият път към една малка, ядосана планета


Becky_ChambersКакто съм казвал и друг път финалистите за наградата „Артър Кларк” никога досега не са ме разочаровали, както победителите, така и подгласниците. “Дългият път към една малка, ядосана планета” е в кратката селекция за 2016 година, като тогава победител е Children of time на Ейдриан Чайковски, която все още чакаме на български, но пък Orange Books пуснаха невероятната „Аркадия”– друг подгласник от същата година.

„Дългият път към една малка, ядосана планета” е страхотна спейсопера написана в най-добрите традиции на жанра. Тя си има всички задължителни елементи – космически кораби, всевъзможни цивилизации и извънземни видове, невероятни технологии, преследвания, военни конфликти, строго пазени тайни, червееви дупки, изкуствен интелект и заедно с всичко това много, ама наистина много човещина, толерантност и уважение.

Една жена бяга от своето минало и е готова на всичко, за да започне нов живот. Дава последните си пари, за да ѝ изготвят ново досие и започва работа на кораб с мултирасов екипаж, който пробива червееви дупки между различни дестинации и… приключението започва.

Но това не е и точно класическа спейсопера. Тук във фокуса не са хилядолетни войни, изгубени технологии, уникален научен пробив или бъдещето на вселената да е поставено на карта. Идеята на романа не акцентира върху космоса и технологиите, а върху разума. Върху сапиенсите, както ги нарича авторката в книгата, и начина, по който те могат да живеят заедно в мир и разбирателство. Естествено, както е в реалния свят, нищо не е идеално, има и войни и локални конфликти, има търговски интереси, има и огромни културни различия, но идеята е, че всички се мъчат да разберат другите, или ако не ги разбират напълно, то поне да ги оставят да следват собствените си културни традиции, но до границата, в която те не пречат на други да сторят същото. Не ме разбирайте погрешно, „Дългият път…” в никакъв случай не е книга, посветена на културният релативизъм. Тя е книга за това как разумът и желанието да разбереш и приемеш другия може да е мост между културите и видовете, как може да ги обогати и да ги развие. Това не е книга за застоя, за закостенялостта и за консерватизма в най-грозният му вид, а за промяната, развитието, обогатяването и разкрепостяването.

„Дългият път…” е история за пътуването, а не за целта, за това как пътя и срещите с други ни променят и ако им позволим, ще ни обогатят и развият. Малката ядосана планета е както конкретно място, по-точно две съвсем конкретни планети в книгата, така и алегория за стаеният страх във всеки един от нас от промяната, от новото и непознатото.

Беки Чеймбърс успява да създаде една страхотна панорама от различни разумни същества, като умело избягва капана, в който попадат много автори на фантастика, които въпреки желанието да опишат пълнокръвни извънземни, не успяват да създадат друго усещане освен за хора с пипала, хора с люспи, хора, на които им липсва някаква емоция или в най-добрият случай за разумни динозаври. Описва в подробности 5 различни раси, които са ярки, запомнящи се, пълнокръвни и различни и споменава още поне дузина, които са там не само за фон, а и за да подчертаят многовидовостта на Народната Галактика.

Някъде срещнах коментари, че в книгата не се случва нищо, което категорично не е вярно. Да, не става война между Народната Галактика и странната раса, която обитава територията в ядрото на галактиката ни, не се взривява и транспортната мрежа, но всеки един от героите се развива, променя се. Едни стават по-хуманни, други срещат любовта в „непривични” партньори, трети успяват да превъзмогнат собственият си фундаментализъм, а четвърти – да погледнат вселената през чужди очи. Стават много и различни неща и то със всички герои и всяка една микроистория е страхотна, интересна и най-вече носеща послание.

Беки Чеймбърс е обаятелен разказвач, сладкодумен, от онези, които могат да ти прочетат сводка за повредите в БДЖ и те пак да звучат интересно. Разказът ѝ увлича и поне аз не можах да оставя книгата, докато не я прочетох и сега чакам с надежда да излезе и следващата на български. „Дългият път…” е колкото фантастика, толкова и апел за разбирателство, мултикултуризъм, за либерализъм – все понятия и философия, които за жалост у нас са дискредитирани сред огромни кръгове от обществото ни.

Засега поредицата е от 3 книги и дано ги видим всичките на български:

  1. Дългият път към една малка, ядосана планета – 2014
  2. A closed and common orbit – 2016
  3. Record of a spaceborn few – 2018

Наградата Артър Кларк

Други ревюта за книги, номинирани или спечелили наградата „Артър Кларк”:

Аркадия

Нод

Правдата на Торен

Посланическото градче

Дервишката къща

Градът и градът

Станция Пердидо

Престиж

 

Advertisements

3 thoughts on “Беки Чеймбърс: Дългият път към една малка, ядосана планета

  1. Pingback: Клер Норт: Първите петнайсет живота на Хари Август – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s