Анаис Шааф, Хавиер Паскуал: Министерство на времето


27849333_1869331866411165_1924388497_nТази книга е по едноименния испански сериал, но не е задължително да сте го гледали, за да я прочетете, аз не съм го гледал и не срещнах проблеми с книгата. Да, споменават се събития нейде в миналото на героите, но те нямат някакво голямо влияние върху фабулата и не спъват нито четенето, нито разбирането. Книгата е от три части, като първата е по епизод 19 от втори сезон, а останалите две истории се развиват веднага след това, но преди 20 и те са нови, не са екранизирани по ред причини, които авторите посочват в послеслова, посветен на сериала.

Това е повече приключенска и историческа книга, отколкото таймфантастика. Тук пътуването във времето е просто удобен начин героите да попаднат в интересни епохи и да преживеят страхотни приключения – времето на рицарите, испански кораби, заплашени от пирати и ключов момент от Втората световна война.

Първата и втората част са посветени на идеята за това как се размива във времето дадена история и как след столетия е почти невъзможно да се отдели мита от истината. За това, че героите са също и хора и че зад всеки идеализиран образ стои реален човек със своите слаби и силни страни, със своите страсти, желания, със своите мечти.

Третата част разказва за едно от ключовите събития за ВСВ и е намесено повече Министерството на времето и има опит за решаване на нещо като времеви парадокс, но и тук фокусът основно е върху приключението.

Героите са същите като в сериала, но са много схематично изградени. Авторите явно разчитат на сериала да им предаде някаква плътност и идентичност и сигурно, ако го бях гледал, щях да ги усетя много по-добре, но това не ги оправдава, че са ги нахвърляли грубо и без характерни индивидуалности.

„Министерство на времето” е забавна приключенска фантастика, която не блести с нищо особено. Чете се бързо, увлекателна е, читателя може да научи няколко интересни исторически факта и до там. Няма някакво развитите по линия на времевите портали, като например как се създават, на какъв принцип действат, как се синхронизират порталите като се върне агент два пъти в един и същи времеви период – не се ли среща със себе си в портала и още много. Всъщност идеята за порталите може да се развие по много интересен начин, да се заплетат много парадокси и решения и тогава щеше да стане една страхотна таймфантастика, а не просто приключенски роман с елемент на пътуване във времето. Но авторите са решили да заложат на екшъна, а не на идеите. Лошо няма, но според мен е пропилян доста голям потенциал на добрата идея.

Като цяло книгата не е никак лоша, въпреки досадните технически грешки, които са изпъстрили страниците и определено си прекарах няколко приятни часа с нея, но не е и таймфантастика от нивото на „Аркадия”, „Краят на вечността” или „Брегът на динозаврите”. Тя е забавна приключенска фантастика, която успя да ме върне в годините, когато поглъщах книга след книга на Салгари, Май и Бобев – та кое момче не иска да се сблъска с рицари, пирати или да е шпионин по време на ВСВ?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s