Роджър Зелазни: Размяната


27591532_1859012384109780_1678291971_nПродължавам със старото, но златно произведение, за което намекнах в ревюто „В дома на червея”. Хубаво е, когато издателите се сещат за стари и изчерпани издания и решават да зарадват феновете с нов тираж. Тази зима и „Сиела”, и „Бард” пуснаха отново вече издавани книги на един от грандмастърите на фантастиката – Роджър Зелазни. Моята бройка на „Размяната”, издадена за първи път у нас от „Пан”, е зачезнала нейде и затова аз с удоволствие си взех новото издание. И не само го взех, ами и го прочетох и все едно четях книгата за първи път. Първото издание излиза през 1997 г. – тогава я изгълтах и освен откъслечни фрагменти и чувството, че книгата много ми е харесала, нищо друго не си спомнях, а това е една страхотна приказка от безсмъртния Зелазни.

Някога в далечното минало на света са съществували заедно наука и магия в крехко равновесие. Имало огромни градове, мощни машини и силна магия, но тогава се случил Катаклизмът и участниците в него били принудени да вземат трудно решение – да разцепят света на две. В единият властва магията, а технологичното минало е легенда, а в другия науката води хората, а магията е просто приказка.

Той е контрапункт на музиката на нашата сфера. Само един такт по-нататък. Точно зад ъгъла, зад който никой не завива. Още едно разклонение на сияйния път

Това се случило много отдавна, но сега в света на магията става нещо, което отново е на път да наруши баланса.

Дет Морсон стои в своя замък и се подготвя за последната битка. Надява се да я спечели, но по-скоро е готов за разгром. Дали е черен маг или човек, стремящ се към знание и власт, е само въпрос на гледна точка. Той губи, но магьосникът, който го побеждава, няма силата да убие невръстният му син и затова се решава на рискован ход – ще отнесе детето в света, в който властват технологиите и ще го размени с друго момченце, което ще донесе тук. Размяната е направена и децата започват да растат във вселени, който не са им по мярка.

Марк развива страхотен усет към технологията в свят, където ковашкият мех е връх на инженерната мисъл. От своя страна Пол няма никакво влечение към точните науки, но е направо магьосник с китарата, а сложната електроника в негово присъствие просто спира да работи. Времето минава, двете деца се превръщат в младежи и конфликта, който старият магьосник залага със своята милост, е на път да се разрази.

„Размяната” е прекрасна приказка, разкошно фентъзи. Това е малка, кратка стегната книга с изчистена фабула и препратки към световните митологии. Пълна е с кентаври и дракони; с библиотеки с прашасали книги и древни машини, чакащи някой да го събуди; с магия и технология и най-вече с чудатите идеи на Зелазни.

Тя не е като многотомните и многолистните фентъзи поредици, които сега са толкова популярни, но това не я прави нито по-малко интересна или по-малко увлекателна, а просто кратка.

Навремето, когато я четох, си спомням, че много ми хареса противопоставянето на магия и технология и войната между тях, но сега осъзнавам, че книгата изобщо не е за това. Тя е за неспособността да приемеш новото, да се промениш, защото селяните, които отхвърлиха технологиите на Марк и го обезобразиха, постъпиха по същият начин и с Пол. Те не можаха да приемат новото и реагираха с омраза и агресия към всички неща, които можеха да променят живота им към по-добро. Всъщност те са виновни за конфликта между магьосника и инженера.

И докато Пол може да прости, защото не помни истинският си баща, а може би защото е възпитаник на едно доста по-толерантно общество, то Марк не може да забрави обидата, просто защото е като селяните, но с мощ в ръцете. Получил е силата, но не и духовната сила, за да я контролира. „Размяната” е една вечна история не за борбата между доброто и злото, а за противопоставянето между омразата и разбирането, между избора дали да разбереш или да приложиш сила, за избора да останеш посредствен или да стъпиш на дългия път на познанието.

Идеята за Сияйният път, който се вие между световете, много ми допадна, особено когато на него Пол попадна на персонаж от явно любима книга на Роджър, защото и в „Хрониките на Амбър” намесва друг герой от същото произведение. А дали пък този път не е ли нейде из света на Амбър? В края на краищата сред неизброимите сенки всеки едни възможен свят съществува.

Други ревюта за Зелазни:

Безсмъртният

Господарят на светлината

Една нощ през самотния октомври

Пясъчни врати

Създания от светлина и мрак

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s