Мат Ридли: Червената Царица


24740486_1789955934348759_439011064_n „Червената царица“ е прекрасна научнопопулярна книга, посветена на секса и половия отбор. На задната корица в анотацията се споменава, че това е противоречив труд, но той е такъв само когато не се разглежда от призмата на науката. В момента, в който човекът се извади от категорията на животните и се отрекат натрупаните животински инстинкти и хилядолетията на еволюция, книгата става противоречива, а ако му се сложи ореол на висше божие създание и се пробва да се окове природата му в псевдоморални норми от вехти книги – става скандална. Нещата стават още нелицеприятни за религиозните фанатици, когато Ридли започва да дири корените на сексизма, половото насилие, отношението на мъжете към жените като собственост и добитък, залегнали в основата на „морала“ на господстващите монотеистични религии, в първичните инстинкти на бозайниците, действащи при половата надпревара. А дали и самите религиозни норми на „чистота“ и „вярност“ не са надпревара на самците да са сигурни, че точно техните гени са предадени?

Книгата прави опит да даде отговор на редица въпроси, някои от които дори не сме се сещали да зададем. Защо правим секс? Защо е толкова важен половият отбор? Защо се е наложило половото размножаване  и е отпаднало безполовото? Доколко инстинктите влияят на отношенията между половете в различните общества и как са влияели и са се вплитали в различните култури през вековете? Защо трябва да се рекомбинират гените?

Но това в никакъв случай не е книга, която казва, че природата и инстинктите диктуват поведението и отношението между половете под тънкото було на цивилизацията, и те не могат да бъдат преборени. Не, напротив. Мат защитава идеята, че човек трябва да познава природата си, за да може да я контролира, насочва и култивира. Защото ние не сме в никакъв случай продукт само на хормоните си, ние сме продукт и на разумът си, на културните и морални достижения, който сме създали с него въпреки инстинктите. Ние сме много повече от наследственост и инстинкти.

„Червената царица“ не е книга, която може да се чете наведнъж, тя не е от онези научнопопулярни трудове, които вървят като романи. Тя на моменти е суха, дори скучна, но в никакъв случай безинтересна, просто материята на понякога изисква такъв подход, за да могат да се представят доказателствата и примерите. В нея има много примери и изследвания с други животни (птици и бозайници) и много малко с хора, просто защото сексът, въпреки сексуалната революция, все още е зона, в която има забрани, табута и битуват предразсъдъци. В развитите държави се правят изследвания с целеви групи, докато в други държави секса все още е забранена територия, но пък парадоксалното е, че точно такива патриархални и сексистки общества дават много богат материал за изследване на първичните механизми, с които работи половият отбор.

„Червената царица“ е отправена към онези, които искат да знаят и да се развиват, а ако просто искате да вярвате, то това със сигурност не е вашата книга.

Други подобни ревюта:

Мозъкът: Това си ти

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s