Тери Пратчет: Нация


 

26056604_1812881458722873_804781943_nПонякога човек се смее, защото няма повече сили да плаче. Понякога се смее, защото светските маниери на плажа са си смешни. А понякога се смее, защото е жив, когато всъщност е прекрачил прага на смъртта.

Много фенове твърдят, че това е Лебедовата песен на сър Тери Пратчет, че това е творбата, с която той ни каза сбогом. Убедих се, че това е точно така. „Нация” е прекрасна, смешна, мъдра и вечна книга. И друг път съм казвал, че има една особена категория романи, такива, който човек може да препрочита постоянно през годините и всеки път да открива в тях нещо ново, да ги възприема по различен начин, сякаш ги чете за първи път. Такива за мен са „Вино от глухарчета”, „Малкият принц”, „Малки богове” и сега и „Нация”.

„Нация” е книга за простите и важните неща в живота. Тя задава ония въпроси, на които хората всеки ден дават грешни отговори; за това какво точно е нация и семейство, какво е цивилизация и дивачество, какво е мъдрост и знание; тя е за боговете и религията, за лъжите които крепят обществото; за лесните отговори на трудните въпроси, които не водят наникъде и за трудните отговори, които отварят пътя към звездите; за това каква е разликата между лидер и главатар. Тя учи как да обичаш въпреки религията и да си човек въпреки „цивилизацията”.

Мау е на острова на момчетата, за да стане мъж, да остави там детската си душа и като се върне при семейството си и Нацията, да получи своята мъжка душа. Всичко е прекрасно и всичко върви по план, докато не идва гигантската вълна и не заличава родният му остров. Вече няма нация, няма дом, а той е и без душа.

В Англия върлува чумата и тя е взела тежкият си дан от всички прослойки на обществото. Изведнъж един работлив и отдаден поданик на короната, който е сто петдесет и някой си в списъка за престолонаследник, се озовава на първо място.

Вълната, която помита безчет острови в Тихи океан, освен че помита острова на Мау, стоварва на него и „Сладката Джули”, заедно с единственият оцелял пасажер – едно бледо, „крачолато” момиче, което не знае къде е попаднало, но много бързо разбира, че Мау не е дивак, а „изисканите” обноски от Англия никаква работа не вършат, когато трябва да издоиш свиня.  И сега последният наследник на Нацията и Дафне, дъщеря на престолонаследника ще трябва да се опознаят и сами да изградят себе си, мирогледите си, да намерят душите си и да се научат да бъдат хора, ще трябва да разбулят миналото и заедно да изградят бъдещето.

Това не е книга от поредицата за „Света на Диска” и точно в това е голямата ѝ сила и личи огромният талант на Тери. Той създава един страхотен свят от нулата. Тук го няма брилянтното платно, което лежи на корубата на А’Туин и в което той спокойно може да сътвори поредния си шедьовър. „Нация” се развива в нашият свят, или не съвсем в него, а в една негова възможна и по-добра версия. Просто светът на Мау и Дафне е скочил в по-читавия „крачол на панталоните”.

А краят! Краят е много повече, отколкото очаквах! Искам да има такъв остров и там да си дават среща хората, които мечтаят за звездите и които носят светлината в „Свят населен с демони”. „Нация” е книга за пътешествията, както във физическия, така и в духовния свят; за науката по онзи чаровен, вдъхновяващ и приключенски начин, по който Сейгън направи поредицата „Космос”.

Други ревюта за Тери Пратчет:

Прахосмукачката на вещицата

Дракони в порутения замък

Дългата Земя

Добри поличби

Смрък

Стражите! Стражите!

Малки богове

Advertisements

One thought on “Тери Пратчет: Нация

  1. Pingback: Тери Пратчет и Пол Кид – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s