Морис Льоблан: Следи в снега/Осемте удара на часовника


 

25323448_1797120856965600_807411330_nНе, това не е нов сборник с разкази за приключенията на Арсен Люпен. Това е „Осемте удара на часовника” (1992 г. издателство „Борина”), но по незнайни причини от издателство „Труд” са решили да подменят заглавието и за такова са използвали името на един от разказите вътре. Много мразя тези евтини издателски номера! Мислех, че са приключили някъде в края на ’90-те години, но явно порочните практики имат навика да изплуват периодично. Което е още по-глупаво, има ново издание на книгата от издателство „Милениум” от 2014 година, а „Следи в снега” излиза през 2013, тоест година по-рано, а от 1992 досега книгата няма друго издание, което обезсмисля подмяната на заглавието.

Но стига толкова за номерата на издателствата. Това е един прекрасен роман за феновете на Арсен Люпен. Идеално четиво за коледните празници – романтично, приключенско и изпълнено със загадки.

Всичко започва с една жена, която иска да избяга от скуката и еднообразното си ежедневие, но нейните роднини не ѝ позволяват от странни съображения за благоприличие, които са оправдание за финансовата изгода, която имат те от това тя да не напуска домът им. Ортанз Даниел е готова на безумен ход – да избяга с човек, който е увлечен по нея, но към който тя не изпитва нищо, когато в живота ѝ нахлува Принц Серж Ренин, поредното превъплъщение на крадецът-джентълмен. Арсен Люпен успява да разгадае две убийства отпреди десетилетия и да обясни как един часовник отброява осем удара, след като не е бил навиван от момента на зловещото престъпление. Покрай това освобождава Ортанз от домашния ѝ арест, връща ѝ наследството, което ѝ се полага и успява да я придума да участва с него в разплитането на още седем авантюри, за да станат толкова, колкото са били ударите на часовника.

Хронологично „Осемте удара на часовника” е след „Зъбите на тигъра” и преди „Графиня Дьо Калиостро”. Тук не са просто осем случая, както в „Агенция „Барнет и сие”, а са осем разследвания, обединени от Ортанз и любовта на принц Ренин към нея. Това е история за разплитане на загадки, които помагат за покоряването на едно сърце и спечелването на една любов.

Всичките авантюри тук са интересни, но една заслужава особено внимание. Това е разказ за сериен убиец, който ако сега бъде хванат от писател, може да се превърне в наистина жесток психотрилър. Естествено тук историята е разказана по романтичния и семпъл начин  на Морис и в тона на епохата, в която е писана, но въпреки това в нея прозира силата и оригиналността на идеята. За пореден път се убеждавам, че от Морис Лоблан и Артър Конан Дойл започват почти всички клишета в криминалетата и трилърите.

Друго от Морис Льоблан:

Агенция „Барнет и сие“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s