Дейвид Брин: Битие


24581395_1789955901015429_1646063481_n

Брин отново ме завладя и плени, както с идеите си, така и с героите и с фабулата. „Битие” е един интелектуален и идеен пир. Това са почти 800 страници идеи, визия за бъдещето и обстойно изследване на вариантите за завладяване на галактиката, когато си ограничен от скоростта на светлината. Може да се каже и че е романът посветен на разнищването на парадокса на Ферми, на развитието на редица идеи, които го обясняват и на възможните изходи от капана, който залагат тези обяснения.

Джералд Ливингстън е на рутинна мисия за почистване на космически боклук от околоземна орбита, когато попада на нещо странно. Той пренебрегва пряка заповед и на своя глава улавя мистериозният предмет, който ще обърне с главата надолу представите на хората за вселената. Оказва се, че това е кристал, който носи послание от други цивилизации в Млечният път и то не от една, а от много, и те всички отправят послание да се присъединим! Но към кого и към какво? А и изниква и най-важният въпрос – дали това е първият такъв гостенин на нашата планета, или появилите се слухове, че такива камъни вече има на Земята и че те са падали от незапомнени времена, са истина? Всъщност какво точно са те? Послания? Писма с покана за помощ или информационни вируси?

Хората започват да изследват високотехнологичния гостенин и тогава се разкриват и други камъни, и те всички разказват различни, на моменти дори противоречащи си истории за това какви са, откъде са и каква е целта им.

Изведнъж вече не сме сами във вселената, вечният въпрос е намерил отговора си, но само, за да стовари и цял тон с още по-сложни и важни въпроси.

Не, това не е книга от поредицата за ъплифта, въпреки че и той е споменат тук като възможен вариант за избягване на пагубният жизнен цикъл на цивилизациите. Тук на фокус са няколко основни идеи, между които се носят още стотици по-малки, но не по-малко интересни и провокативни такива.

Едната е как биха се развили животът и разумът, ако вселената си остане Айнщайнова и няма хитри методи, с които да излъже теорията за относителността и да се прескочи бездната, разделяща дори най-близките слънчеви системи. Всичко се движи с релативна скорост и разстоянията между звездите са наистина безкрайни бездни. Как ще се развият тогава цивилизациите? Ще направят ли опит изобщо да колонизират най-близките слънчеви системи? Огромни кораби-ковчези? Роботизирани сонди със замразен генетичен материал? AI, който да ни поведе на колонизаторска мисия? Или просто всяка цивилизация ще си остане в своя малък остров от енергия и материя в границите на собствената си слънчева система, докато звездата не угасне и животът заедно с нея?

Другата водеща идея е за информацията като вирус, като зараза и то в галактически мащаби. Това е наистина стряскаща идея. Цели раси, планети и системи биват експлоатирани и после заличавани, само за да дарят на вселената поредната доза информационни семена.

„Битие” е най-мрачната книга на Брин, която съм чел досега и това е точно заради друга от идеите, които са във фокуса на романа. Идеята е, че всяка раса има участта на отделният индивид – ражда се, расте, развива се и завладява, и в един момент в бъдещето е обречена да умре. Тук го няма оптимизма, така характерен за фантастичният жанр като цяло, базиран на това, че щом се осмелим да се впуснем в дълбоко на вселенският океан, вече сме си гарантирали безсмъртието на расата. Тук няма такова нещо – вселената е пълна с трупове и останки на загинали раси и цивилизации и което е още по-лошото – няма никаква приемственост между тях.

Героите в романа тръгват по своите пътища, осеяни с премеждия, заради кристала, само за да открият, че той е върхът на една кошмарна еволюция на разума, който се стреми да оцелее. В многомилиардното минало на галактиката са се раждали, процъфтявали и умирали безчет цивилизации, все така изолирани една от друга от бездната на времето и пространството, които никога не са се срещали лице в лице физически. Ние буквално сме обградени от руини на изчезнали братя по разум.

„Битие” е една от най-добрите научно-фантастични книги, на които съм попадал в последно време и силно се надявам у нас да продължат да излизат такива произведения. Тя е в равни части философска, идейна и приключенска книга. Брин отново е уловил оня тънък баланс, който позволява книгата да е пълна с идеи и философия, но без да е суха и скучна и да има и действие, без да се превръща в посредствена безконечна екшън сцена.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s