Рандал Силвис: Чернова


23667214_1766899439987742_253379676_n“Чернова“ е една от най-тъжните книги, които съм чел в последно време. Тъжна като годишното време, в което се развива, тъжна като житейските истории, които разказва. Но това не е книга за отчаянието, а за способността да живееш, макар и на автопилот, въпреки всичко случило се. Водещата история е за дупката, която зейва във всяка душа на родител, когато загуби дете, за бездната, която остава на мястото на душата, за онази черна празнота, която не може да бъде запълнена с нищо и която никога не се затваря. За това, че някои неща не се лекуват от времето, а просто трябва да се научиш да живееш с тях.

Томас Хюстън има всичко – слава, прекрасно семейство и работа, която обожава. Всичко е перфектно до една неделя, в която намират труповете на семейството му, а той самият се превръща в беглец и основен заподозрян за тежкото четворно убийство. Какво може да накара Хюстън да заколи педантично съпругата си и трите си деца, а после да потъне в мрака и да се скрие в горите и блатата около града, в който живее?

Идеалното семейство. Идеалната къща. Идеалният живот. От тях няма вече и следа. Щракни с пръсти пет пъти – ето толкова време е отнело. Пет тихи почуквания по вратата. Пет драсвания с металното острие през крехката плът на нощта.

Разследването е възложено на Райън Демарко, който освен че му е фен, го познава и лично. Всички улики сочат, че писателят е убиецът. Сержантът започва работата си като прониква в интимния свят на преподавателите от катедра английски език на колежа „Шенанго“ и ще открие интересни и притеснителни неща. Ще се натъкне на професионална завист, на несподелена любов и на злоба, която повече подхожда на членове на улична банда, а не на академична катедра. Но най-странните въпроси и теории ще се появят, когато Демарко открива черновата на последният роман на Томас.

Какво го е накарало да извърши това тежко престъпление? Дали е превъртял или се е припознал с някой герой от романа, който в момента пише, дали не се е слял дотолкова с измисления образ, че да е загубил собствената си идентичност?

Това е и най-литературният трилър, на който съм попадал. „Чернова“ е изпъстрена с цитати на известни литературни творби, а един от пиковете в развръзката е ярко подсилен и много въздействащ, защото Томас цитира поеми на великият Алън По, които прекрасно отразяват както душевната му разруха, така и намеренията му.

Сержант Райън Демарко е един от най-счупените образи, които съм срещал. Съпругата му е жива, но в случая би било по-добре да е починала, защото тогава агонията му щеше да е приключила преди десетилетие, а сега той просто живее в персонален ад, в който дните и седмиците му са заключени между работа, алкохол и безсъние и седмично посещение до друг град, където живее отчуждената му жена, за да стои пред къщата и да изпълни болезнен ритуал, който само подклажда болката от загубата и не позволява на миналото да си остане, където му е мястото.

„Чернова“ започна с фокус върху Хюстън, но после се измести и Демарко почти превзе романа, въпреки че накрая нещата изглеждат патови и те двамата си поделят този толкова добър трилър – история на двама бащи, преживели загуба на любима и деца. Досега в две (засега) книги полицаят е главният герой. Книгата е както за разследването и разплитането на загадката, така и за пътищата, които трябва да извървят двамата, единият към някаква форма на покой, а другият към възмездието, за което копнее.

Рандъл Силвис е умел разказвач и успя да удържи през целият роман угнетеното усещане за наближаваща зима и край на живота както за природата, така и за душите на героите. Тук няма весели хора. Всички са тъжни и смазани от миналото си и неща, които не могат да променят. Освен страхотната история и заплетеният сюжет ми харесаха много още няколко елемента, който придават един допълнителен пласт на живот на романа.

Силвис вкарва няколко интересни елемента от живота на преподавателите и показва една порочна практика, която може да е екзотика в САЩ, но е добре позната у нас, а както се вижда в романа, се прокарва от преподавател, мигрирал от бившият Източен блок. Практика, която опорочава цялата идея за академичност и за начин за придобиване на знания.

Много ми хареса и начина, по който Рандал реши да покаже дълбоките връзки между Дасилва и началникът му. Направи го, без да изпада в ретроспекции за семейни сбирки или лични драми, калили приятелството им, без да изпада в детайлизиране на минали събития. Направи го само чрез разговорите помежду им, в които миналото е само щриховано, без да се конкретизира нищо. Диалозите между Демарко и Боуен са нещо уникално. Изтъкани са от взаимно заяждане, провокации и целенасочени обиди, но под тази повърхност се крие нещо много повече. Такива разговори могат да водят само много добри, стари приятели. Цялото подхвърляне на реплики и хапливи забележки, без никой да се обижда, показва тяхната здрава връзка в минало и доверието, което си мат един на друг като професионалисти и хора.

„Чернова“ определено е много силен трилър. Сега очаквам следващата книга.

Advertisements

One thought on “Рандал Силвис: Чернова

  1. Pingback: Ноа Хоули: Преди катастрофата – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s