Тази година ми е тръгнало на страхотни произведения по скандинавската митология. Като се започне от „Скандинавска митология“ на маестро Геймън, мине се през великолепната поредица на Елена Павлова и Петър Станимиров по либретото на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, после лек отскок до киното за един от най-добрите филми досега от вселената на Марвел – „Тор Рагнарок“ и сега за завършек, макар до края на годината да има още месец и половина, „Од и ледените великани“ пак на Нийл Геймън. Я какъв интересен кръг се затваря – в началото и в края на годината по една великолепна книга от любим автор!
Това е детска книга, но както всички детски на Геймън, тя е прекрасна и за възрастни, защото хубаво разказаните приказки са за всички – и за малки и за големи. Тя е кратка. Чете се за около половин час и то с подробно разглеждане на прекрасните илюстрации, които перфектно си изпълняват ролята, не само да допълнят и визуализират историята, а и да я разкажат по още един красив начин.
Геймън отново посяга към своята любима скандинавска митология. Тук има викинги и отново ще се срещнете с Один, Тор и Локи. Ще минете по Билфрост с Од и омагьосаните богове, ще прекарате една нощ до езеро, което е Кладенецът на Мимир и ще се срещнете с ледените великани, които искат да завладеят Асгард. Това е приказка за геройство и любов, но по викингски.
Вече свикнах с леко нестандартния подход на Нийл към приказките, които пише за деца и започвам да се убеждавам, че точно така трябва да се разказват, без да се спестяват някои графични подробности. Тенденцията приказките да се изчистват от всичко смущаващо започва да ме дразни. Од е момче, което е далеч от образа на популярния герой. Той е останал без баща, майка му се е омъжила повторно за мъж, който не го харесва, а при едно посещение в гората си счупва крака, който зараства на криво и той е принуден на ходи с патерица. Един нетипичен герой, но за сметка на това умен, съобразителен и показва на децата, че всичко е възможно, ако имаш дух. Той не е принца на бял кон, не е прекрасният и умел войн с меч, изкован от боговете, а обикновено момче, надарено с необикновен и пъргав ум и голямо и добро сърце.
Това е прекрасен подарък за всички бащи, за предстоящите зимни вечери, в които сгушени под топлите завивки да поведат децата си на едно магично пътешествие из замръзналите гори, за да открият отговора на въпроса „Защо зимата не иска да свърши?“.
Други ревюта за Геймън в блога:
Приумици 