Пръстенът на нибелунга: Залезът на боговете


 

23364800_1757890474221972_1315581422_nИсторията приключи по начин, който се очакваше, но с идеи, които в никакъв случай не съм очаквал, които истински ме изненадаха, очароваха и ме накараха да се замисля над твърдението на самият Вагнер, че неговата тетралогия не е точно опера, а нещо повече. Че всъщност той не просто разказва една епична история, а възпитава хората.

Това е не толкова история за богове и войни, за сбъдващи се пророчества и магии, колкото за това как човечеството трябва да съзрее, как трябва да излезе от своето детство, да се отърси от приказките, с които е живяло досега и да погледне истината в очите. Да престане да прехвърля отговорността за действията си на други и да поеме съдбата в собствените си ръце. Време е да порасне и да заживее без удобният свят, в който боговете дирижират всичко. Време е лесната магия да свърши. Време е да се заживее без богове.

Боговете над всички простосмъртни сила имат, само докато в тях да вярват хора се намират.

Боговете не могат да бъдат по-велики от хората, понеже човешкият ум ги е породил и човешка десница ще ги унищожи.

„Залезът на боговете“ е пряко продължение на „Зигфрид“. Тук обаче я няма паузата от едно поколение, която делеше „Рейнско злато“ от „Валкирия“ и „Валкирия“ от „Зигфрид“. Нишките на всички съдби и всички истории досега се вплитат около пръстена и съдбата на всемира зависи от това какво ще направи човекът със свободна воля, който го притежава. Или този, който казва на притежателя какво да прави.

Зигфрид е събудил Брунхилда, открил е любовта на живота си и сякаш всичко вече трябва да се подреди, но интригите и предателствата не секват и за миг. И двамата ще пият омагьосана медовина и ще забравят своята среща и своята любов. Зигфрид ще се влюби в Гутруна и ще обещае да доведе на Гюнтер за жена Брунхилда. Жаждата за притежание на пръстена не познава граници и за пореден път прегазва човешки съдби и души.

Миме и Алберих са оковани в подземието, но Хаген желае и предметите от рейнското злато и короната. А за да стори това, е способен на всичко, дори и да призове мъртвите.

Във Валхала противоречията между боговете се изострят и назрява война, в която всеки ще трябва да избере страна, а душите на войните да се впуснат в една последна епична битка.

Вотан, въпреки че вижда как Игдразил съхне и знае всичко което ще стане, все още таи надежда, че ще контролира пръстена и ще спаси Валхала.

Йорд и Локи се съюзяват и най-накрая става ясна ролята на богинята на земята. Тя прекрасно знае какво ще стане, но и знае, че е неизбежно и задължително. Игдразил ще погине в пламъци, а световете ще се разделят и връзките между тях ще изтлеят. пак ще са там нейде в звездният простор, просто ще са недостижими за хората. Поне засега… И най-важното, волята на хората ще бъде освободена, а това е голяма привилегия, но и голяма отговорност.

…да стори онова, което е правилно и редно, а не онова, което му се иска“

Защото свободната воля иска и морал и самодисциплина. Изисква да си такъв заради себе си, а не защото някой така е изтъкал нишката на съдбата ти. Изисква да си добър не под страх от наказание, а защото така го усещаш. Изисква всеки да носи отговорност за това, което върши, а не да я прехвърля на някой друг. Тя е дар, но и проклятие.

Пътят е извървян. От свят, в който норните са изтъкали съдбите на всички, в който героите са благословени да пируват във Валхала, боговете да творят чудеса за хората, а самите хора да са статисти, до свят, в който всеки има един живот и привилегията и шанса да го изживее като падаща звезда, или като запалена клечка кибрит. Това е пътят, по който крачиха героите в тази уникална тетралогия. Извървяха пътят към свободата, всички и богове и хора и сега, ако перифразирам древната сентенция, са в началото на пътя към съвършенството.

Пророчества, богове и полубогове. Великани, които строят крепостта на боговете и джуджета – изкусни ковачи, и магьосници, живеещи дълбоко в своите мини. Дракон, който обитава пещера пълна със съкровища, до които иска да се добере всеки. Строшен и изкован меч, който единствен може да убие дракона, но и който не може да бъде възстановен от всеки, нито да се носи от всеки. Валкирии, герои, пиршества и Валхала. Пръстен, който дава на притежателя си контрол над всички светове, но и който покварява и побърква всички, които го носят. Плетеница от много светове, обединени от Игдразил. Мост от дъга, който води до Асгард. Герои и антагонисти. Любов, омраза, предателство, вярност и чест. Ерата на боговете приключва, за да започне ерата на хората. Духове на стари герои, и добри, и лоши, умиротворени след последният сблъсък, се появяват да отдадат последна почит на живите.

Всичко това звучи ли ви познато? Колко общи елементи с елемента с „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ открихте? А с други книги и филми? С комикс поредица? Споменавам го, за да илюстрирам влиянието, което е оказал и оказва Вагнер с „Пръстена на нибелунга“ върху културата от създаването си досега и колко положително е то. Но в никакъв случай не трябва да се подвежда човек по общата история и да остава с впечатление, че Толкин е силно повлиян от Рихард. Питан е по въпроса и той отрича. Просто и двама взимат за основа на своите произведения вече съществуващи фолклорни такива, макар единият да използва немска сага, а другият скандинаваска, които явно имат един и същ първоизточник. Наистина нордическата митология е прекрасна и можем само да съжаляваме, че не е оцеляла по-голяма част от нея до наше време.

Всички фенове на жанра са наясно, че митовете, легендите, преданията и фолклорът са в основата на фентъзито. И ако Толкин и Хауърд са сочени за бащи на този литературен жанр, то явно Вагнер трябва да бъде титулуван като магьосника, изковал понятието фентъзи като културен феномен в сферата на изкуството, въпреки че той самият никога не го е използвал. Все пак той живее във времето, когато викторианските романи са в разцвета си, когато започват да се оформят отделните жанрове в литературата, за да получат своя облик в края на 19 век и през 20 век. Така че „Пръстенът на нибелунга“ е може би началото и то какво начало. Като свръх нова.

Аз лично съм възхитен от поредицата и след прекрасната адаптация на Елена, реших да прочета и либретото.

Световете, свързвани преди от световния ясен, се носят из мрака на космоса, а нейде в дълбока пещера трите речни нимфи и Татко Рейн пазят тиарата и всемогъщия пръстен…

Така свършва историята на рейнското злато, а може би е начало на друга? Но знае ли се?

Пръстенът на нибелунга: Рейнско злато 

Пръстенът на нибелунга: Валкирия

Пръстенът на нибелунга: Зигфрид

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s