Пръстенът на нибелунга: Зигфрид


22156941_1718910891453264_359677803_n„Магия, доверие и любов, строшени на две, не могат да се слепят, а трябва да се изградят наново.“

Книгите са великолепни – и като текст, и като илюстрации. Те са едно полиграфско бижу! Освен това всичките имат и добавена реалност. Това е първата българска поредица, която се възползва от новите технологии и смесва реалния с виртуалния свят.

Изминали са още 16 години от събитията във „Валкирия“, децата, родени със свободна воля, вече са юноши и желаещите да властват над Игдразил с помощта на пръстена са отново готови да действат. Но за да се доберат до прокълнатите предмети, изковани от рейнското злато някой трябва да победи дракона, а това може да стане само с помощта на меча Нотунг, но той стои строшен в една ракла.

Миме отглежда Зигфрид като свой син, като му разказва лъжа за това как е останал кръгъл сирак, и го научава на тайните на нибелунгите да коват желязо и стомана.

Алберих прави сина си свое копие – лукав, алчен и с черна душа – Хаген завижда на брат си Гюнтер за всичко, та трябва баща му да го вразумява да не копнее за короната на кралство Гибихенщайн, а за пръстена и тиарата.

Фрика не иска плановете на съпругът й да се осъществят и затова моли за помощ духовете на Влез и Хундинг. Те трябва да помогнат на Зигфрид да стане велик войн, да го научат как отново да изкове строшеният меч, за да може да победи Фарнир.

Речните нимфи и бащата-река Рейн също искат да си върнат откраднатото, сякаш това ще може да спре пътя на проклятието. Затова Волгинда и Флосхилда даряват на Зигфрид вълшебна връв, оплетена от косите им.

Вотан и Локи имат свои планове и успяват да заблудят и Фрика, и нибелунгите, но сякаш Йорд се изплъзва от властта на върховния бог. Тя единствена разкрива истината на Зигфрид за родителите му и го моли да освободи Брунхилда. Тя вижда наближаващият Рагнарок и освобождаването на волята на хората, но не прави нищо, за да го предотврати. Сякаш знае, че някой преди норните е извезал съдбата на боговете и те не са със свободна воля и са обречени да залязат.

Историята е завладяваща, прекрасна, трагична и вечна. Като я четях на себе си и на децата си, си мислех, че тази творба заслужава това, което се случи с „Властелинът на пръстените“ – една мегапродукция, която да я претвори на големият екран по подобаващ начин, с всичкия драматизъм, пълнокръвни персонажи, невероятна вселена от богове, великани, нибелунги, хора и световете на Игдазил и завладяваща история. Gesamtkunstwerk на Рихард Вагнер заслужава и трябва да се претвори с похватите и достиженията на седмото изкуство. Заслужава своята реинкарнация чрез CGI, брилянтни актьори и уникален режисьор. Много искам това да се случи и тези филми да надскочат върха, поставен от Джаксън, по трилогията на Толкин.

Дъщерите ми са запленени от поредицата и вкъщи е лудница покрай четирите тома. Голямата дъщеря Тери (6 и половина години) ме гони вечер да продължавам с четенето на историята (с нея вече сме прочели „Рейнско злато“), а преди няколко дни откри, че книгите имат добавена реалност и сега ми отмъква телефона, за да търси кои картини са интерактивни. Малката дъщеря Аря (2 години) обикаля с книгите, стоварва някоя пред мен или майка си, доволна и ухилена, отваря я на дракона, я на великаните или на мечката и пищейки от радост и скачайки на място вика с пълно гласче БАУ-БАУ! Всичко това ме наведе на една идея.  Щом проектът е насочен към деца и моите реагират с такъв искрен ентусиазъм, дали няма да им е интересно да им бъде четена в четвърта група в детската градина, която се води предучилищна? Обсъдих идеята с едната учителка на Тери, госпожа Николова, и тя се съгласи да пробва. Тя обича да чете на децата приказки следобед, след като привършат заниманията и преди родителите да ги вземат, вместо да им пусне филмче да гледат, практика, която е великолепна и аз прегръщам с две ръце. Та Тери отнесе книгата в детската градина, а Роси един следобед е събрала децата, показала им е книгата и е започнала с въпроса „Знае ли някой какво е опера?“. След това е казала, че започва да им чете една великолепна книга, написана по опера, в която ще има и непознати думи и сложни имена, но въпреки това е много интересна. А след това магията се случила! Тя си призна, че съвсем не е очаквала толкова позитивна реакция от децата. Те са запленени от приключенията на богове и нибелунги. Помнят докъде е стигнала Роси и преди всяко следващо четене едно през друго разказват какво е станало до момента. Не срещат затруднения нито с имената, нито с инверсиите в текста, нито със следенето на преплитащите се нишки на отделните истории. Те просто нямат търпение да разберат какво става по-нататък!

Явно „Кибеа“ Петър и Елена са се справили перфектно с целите, които са си поставили. Но тя не е само за деца, а за всички възрасти и за всички, които не са загубили приключенеца и мечтателя у себе си

Рейнско злато

Валкирия

Advertisements

One thought on “Пръстенът на нибелунга: Зигфрид

  1. Pingback: Пръстенът на нибелунга: Залезът на боговете – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s