Джон Лескроарт: Фатална изневяра


22810002_1742575109086842_1297511841_nПреди няколко месеца една приятелка подхвърли, че от време на време трябва да изляза от зоната си на комфорт по отношение на книгите, които чета. Сподели ми тази идея покрай разговор за сантименталните романи и обеща да ми препоръча читав такъв. Все още не го е сторила, но аз пък реших да хвърля едно око на Лескроарт, който, както споделиха приятели негови фенове, е доста по-различен автор на съдебни и криминални романи, при който престъпленията не са ядрото на разказа.

При повечето криминални романи, те са като гравитационни аномалии, които увличат цялото действие около себе си и го подчиняват на разследването и на разкриването. При Лескроарт криминалният елемент по-скоро служи като предпоставка, за да се развият различни човешки реакции, съдби и емоции. Той е като катализатор за промяна на житейски пътища и за възникване на междуличностни конфликти. Точно и поради тази причина „Фатална изневяра“ за мен беше по-скоро съвременен роман, отколкото криминален. Роман за хора и съдби, а не за разкриване на едно убийство.

Всичко започва с един неконтролируем импулс. Кейт среща Питър Аш на вечеря у близки приятели и в нея се заражда непреодолимото желание да спи с него. Тя не може да си обясни това желание, знае че е ирационално, че може да доведе до много лоши последици, да разбие семейството си и успешният си брак, но въпреки това му се поддава. Момент на сляпа страст с фатални последици.

Бет, освен че е най-добрата приятелка на Кейт, е и инспектор в отдел Убийства. Тя тъкмо е приключила едно убийство от страст, последвано от самоубийство, когато научава за „невинната“ забежка на приятелката си. Но точно когато двете разговарят и Бет решава да посъветва Кейт какво да прави, двете се озовават в епицентъра на терористичен атентат.

Шест месеца по-късно Питър Аш е намерен застрелян, а разследването е възложено на Бет.

Тук не са на фокус убийството и атентата, а какво предизвикват те у хората, как ги променят като личности, как влияят на взаимоотношенията им. Как едно действие може да отприщи лавина от последствия и да доведе до трагичен край, не само за жертвата, но и за всички около него. Лескроарт се фокусира върху хората, върху техните емоции и реакции на всичко, което се случва. „Фатална изневяра“ е роман за последствията от една изневяра, за предаденото доверие, за разбитите илюзии и надежди. За борбата на едно момиче с анорексията и загубената любов. За мъчителният път на оцелелите след атентата към нормалният живот. За това какъв е човек в действителност и как може да бъде различен в очите на всеки свой познат или приятел.

Лескроарт определено ме заинтригува като автор, а книгата ми хареса. Допадна ми дисбаланса между криминалната част и тази, посветена на хората и взаимоотношенията им, като превеса е в полза на втората. Харесаха ми и героите, всичките. Всеки един беше жив и ярък – всеки имаше своята история, място и цел в книгата. През цялото време имах усещането, че чета книга за хора, а не за престъпление, което е един по-различен подход към този популярен жанр и то доста добър и интригуващ.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s