Коуди МакФейдън: Човекът сянка


22446874_1730140433663643_1791442748_nТова е груба, на моменти крайно графична, стряскаща, плашеща, та чак отвратителна книга. И наред с това е много добър психотрилър.  Искам да предупредя, че това е роман, който нищи сериен убиец, а не трилър или криминале. Казвам го, защото колкото и да е добра, това не е книга за хора със слаби нерви. Тук има насилие и то много. Но то не е самоцелно, както в повечето хоръри, а е тук, за да илюстрира една идея, един начин на мислене и на живот.

Смоуки Барет е един ужасно пречупен човек. Белезите по лицето и тялото ѝ са бледо отражение на руините, в които лежи душата ѝ. Допреди половин година тя е била един от най-добрите агенти на ФБР, оглавявала е отдел за особено тежки престъпления, а сега прекарва дните си затворена вкъщи и пред нея стои една-единствена дилема – дали да налапа дулото на пистолета и да се самоубие или не. Всичко се променя преди 6 месеца, когато сериен убиец, който тя преследва, нахлува при нея и семейството й. Тя оцелява и успява да го застреля, но не и преди той да убие мъжът ѝ и дъщеря ѝ пред очите ѝ.

Животът често е болезнено ироничен. Нещото, което ще я изкара от черната бездна, в която е попаднала, не са приятелите, екипа или дори психиатъра ѝ, а поредния брутален сериен убиец. Но този път играта ще е много кървава и още по-лична, доколкото е възможно това. Смоуки научава, че нейната най-добра приятелка е била зверски убита, дъщеря ѝ завързана към мъртвото ѝ тяло дни наред, а убиецът е оставил съобщение специално за нея. Той се представя като наследник на Джак Изкормвача и също като своя именит идол, преследва „курви“ по някакви негови собствени извратени и чудовищни критерии. Преследва жени, които имат собствени секс-канали в нета. Но той не иска само да убива, желае и да бъде преследван. Твърди, че е пряк кръвен наследник на Джак и представител на по-висша човешка раса – тази на хищниците – и като такъв, заслужава да се съревновава само с най-добрия преследвач, а за него това е агент Барет и екипът ѝ. Да нанесе удар на Смоуки чрез най-добрата ѝ приятелка обаче не е достатъчно и затова той предприема действие срещу всеки един агент, работещ с нея, наранява ги, заплашва ги, всява страх в душите им, за да бъде уверен, че ще получи цялото внимание и ще бъде единствената им цел.

„Човекът сянка“ е много добър психотрилър. Не от ранга на най-добрите в този жанр, които не са чак толкова много, но е само едно стъпало под тях. Все пак това е първа книга и се надявам в следващите да достигне върха. Детайлите, които дръпват леко романа назад, са поизтърканите сюжетни похвати, които се появяват тук-там. Коуди се оставя да робува на познати елементи, които сме свикнали да виждаме във филмите за серийни убийци, което на места прави историята предвидима, а отделни драматургични решения клиширани.

Но от друга страна нямам никакви забележки към частта, посветена на наследника на Изкормвача. Тук историята е луда отвсякъде, максимално извратена и чудовищна, което е и идеята. Психопатът наистина е плашещ, а когато се разкрива това, което го е направило такъв, което го кара да убива по този начин, което го мотивира, човек наистина го побиват тръпки. Като я четях, се сетих за една конкретна глава, с конкретен пример от книгата на Игълман „Мозъкът: това си ти“, в която той разкрива механизма, който може да направи от обикновени хора чудовища. Всъщност технологията е проста и стара колкото света и успешно се ползва от всички религии дори и днес. А именно дадена група хора да бъдат сегрегирани по някакъв признак – пол, раса, религия, сексуална ориентация, или какъвто и да е друг, а после да бъде дехуманизирана и така нейните представители спират да бъдат възприемани като човешки същества. Оттам насетне става лесно. И кошмарно, и ужасяващо. Защото разликата между серийният убиец на Коуди и главорезите на ДАЕШ е само в символа, в който вярват – едните в измислен кръвожаден бог, а другия в имагинерно наследство и завет на Джак Изкормвача.  Но най-стряскащото е, че това в книгата е направено целенасочено на дете, а още по-кошмарната действителност е, че действително се прави на деца, които израстват убедени,че някакъв садистичен бог им дава право да са чудовища, а действията им ще ги отведат примерно в рая. Литературата е огледало на действителността, но явно реалността е доста по-плашеща и гнусна.

„Човекът сянка“ е книга за чудовища, но не за онези, които пият кръв по пълнолуние и се превръщат във вълци или са призовани от ада чрез древен ритуал. Тези са измислени, за да могат хората да оправдаят истинските такива, които се спотайват зад очите им. Тя е за онези чудовища, в които само и единствено човек може да се превърне, и в сравнение с които пришълеца от едноименният филм е милостив убиец.

Поредицата за Смоуки Барет до момента включва до момента 5 романа:

  1. Човекът сянка (2005)
  2. The face of death (2007)
  3. The darker side (2008)
  4. Abandoned (2009)
  5. The true factory (2016)

Goodreads и Fantasticfiction

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s