Пръстенът на нибелунга: Валкирия


22193079_1718910888119931_1711247814_nАвтор на текста по либретото на Рихард Вагнер – Елена Павлова

Автор на прекрасните илюстрации, които създават един митичен, неповторим и жив свят – Петър Станимиров

Историята става все по-завладяваща, все по-мащабна и все по-трагична. „Рейнско злато“ нямаше щастлив край, а и във „Валкирия“ финала е трагичен. Под ударите на жаждата за власт падат не само хора, а и една от дъщерите на Йорд – тази, която престъпи волята на Вотан, и плати за своята дързост с безсмъртието си.  „Пръстенът на нибелунга“ е завладяваща и вечна приказка за неутолимата жажда за власт и  нуждата от любов.

Алберих изкова пръстена от буцата рейнско злато и велика магия се стаи в него, но това не донесе добро на никого. Великанът Фарнир се превърна в дракон, уби брат си и отнесе съкровището, което Вотан и Локи поискаха от нибелунгите. И кроежите на върховният бог се провалиха. Не сполучи планът му – друг да изкове бижуто, а той да го използва.  Оказа се, че не може току-така бог, великан, нибелунг или дори простосмъртен човек да сложи пръстена и да властва над всички светове, с които е окичен Игдразил. Йорд разкрива тайната на пророчеството и на скритата магия:

И чуй думите ми добре: единствен би могъл да го владее човек със свободна воля. Всеки друг ще бъде овладян от пръстена, И колкото по-малко свободна е волята му, толкова по-бързо ще падне обречен!

Годините минават и се изтъркулва цяло едно поколение, но желанието да се притежава пръстена не затихва у никого. И Вотан, и Алберих искат да създадат човек със свободна воля, който да открадне пръстена от дракона, и да го използва за тях.

Вотан използва коварство, за да накара трите норни, които тъкат платното на съдбата на световете, да пропуснат нишката на един човек и така той да бъде дарен със свободна воля. А после отнема всичко на Зигмунд – чест, имот, любима, за да го направи независим от нищо и така да освободи волята му.

Албрих пък решава да изиграе Йорд, подарява й бижу, което трябва да я накара да му каже как да създаде такъв човек. Йорд вижда измамата, но въпреки това му казва как да го стори:

Детето трябва да се появи на света мъртво и нишката на съдбата му да бъде докрай и напълно прекъсната. Една душа е речено да слезе в Хелхайм, но дверите на ада не придирят чия ще бъде.

Йорд казва това, защото знае какво е бъдещето, защото вижда залеза на боговете.  вижда какво ще се случи и с хората, оказали се на пътя на стремящите се да притежават пръстена, как техните съдби, техните желания, любови и копнежи се вплитат едни в други и стават жертва на кроежите на богове и нибелунги.

За основа на своята тетралогия Вагнер взаимства сюжета от средновековната поема „Песен за нибелунгите“ и естествено германо-скандинавската митология. Още са ми свежи спомените от „Скандинавска митология“ на Нийл Геймън и с огромно удоволствие се насладих на интерпретацията на Вагнер, на неговата визия за боговете за световете на Игдразил и за всички същества, които ги населяват. Има и различия, понякога съществени, но понеже не съм чел „Песен за нибелунгите“ нямам идея дали те идват от там, или са дело на Рихард и затова мога да сравнявам само с това, което познавам.

Не мога да си кривя душата и си признавам, че тук версията на Локи ми е много по-симпатична и естествена, отколкото оригиналната. Тук той има душа, има логика и причина в действията му, а не е просто злобен шегобиец, с уклон към садизъм и желание да предизвика Рагнарок.  Вотан е един различен Один. Колебая се кой от двата образа на това божество повече ми допада, но все повече клоня към идеята да не ги възприемам като едно лице с две имена, а като две вариации на митът. Но безспорно най-интересният образ е на Йорд, богинята на земята, владетелката на Хелхайм и майка на нордите и валкириите. Сякаш тя е скритият кукловод, тъжният клоун зад кулисите, който знае как ще свърши спектакъла, но въпреки това е длъжен да изиграе ролята си. Имам усещането, че Йорд е единствената, която знае трагичния край на историята, но също е наясно, че е неспособна да я промени. Някой още преди нейните норди вече е изтъкал платното на историята и то няма как да бъде променено. Всички участници просто трябва да изиграят ролите си, а свободната воля е една химера.

Рейнско злато

Advertisements

2 thoughts on “Пръстенът на нибелунга: Валкирия

  1. Pingback: Пръстенът на нибелунга: Зигфрид – Приумици

  2. Pingback: Пръстенът на нибелунга: Залезът на боговете – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s