Пръстенът на Нибелунга: Рейнско злато


22184767_1718910894786597_321797680_nАвтор на текста по либретото на Рихард Вагнер – Елена Павлова

Автор на прекрасните илюстрации, които създават един митичен, неповторим и жив свят – Петър Станимиров

Едва ли има човек, който да живее в западния свят или да е възпитаник на западната култура и да не е чувал за Рихард Вагнер и за неговата опера в 4 части  – „Пръстенът на нибелунга“. Авторът отделя четвърт век от живота си, за да напише тетралогията, която трябвало да е Gesamtkunstwerk – ултимативно произведение на изкуството, което трябва да съчетае в себе си драма, музика, танц, литература, живопис, архитектура и скулптура. И безспорно успява! Произведението спокойно може да се нарече операта на всички опери.

Тя е едно от най-емблематичните културни събития на 19 век и нейното влияние продължава да отеква и до днес в различни сфери на изкуството. Всеки се е сблъсквал с това влияние под различен начин. Моят първи досег с нея беше непряко – чрез филм, в който бе използвана музиката от операта. До сега винаги като чуех името Вагнер в съзнанието ми изникваше култовата сцена от „Апокалипсис сега“. Онази същата с хеликоптерите и музиката от полетът на валкириите. Така беше до сега, до момента, в който се докоснах до това бижу, издадено от Кибеа. Оттук насетне няма да е така!

Знаех, че има такава опера, знаех за какво е либретото в общи линии, но нищо повече. Признавам си, че съм гледал и слушал отделни арии, но така и не събрах смелост да ида на опера и да изгледам постановка на цялото произведение. Операта просто не е моето изкуство. А това произведение трябва да има адаптирана версия, така като имат „Илиада“, „Одисея“ и „Дон Кихот“. Трябва да има, за да могат малки и големи да се докоснат до тази невероятната история. То не трябва да бъде заключено в рамките на собствената си форма на изкуство, а да излезе от тях. Но тази нова реинкарнация трябва да е достойна. Едновременно да е реверанс и уважение към първоизточника и заедно с това да е в по-лека и достъпна форма. И смея да твърдя, че книгата, която държа в ръцете си, е едно полиграфско и литературно бижу. Това е невероятна възможност за всички да се потопят в света на „Пръстена на нибелунга“. Инициативата за тази адаптация е подета от Петър Станимиров, приета е с огромен ентусиазъм от Елена Павлова и видяла бял свят благодарение на издателство Кибеа.

Трите нимфи и бащата-река Рейн пазят парче злато, обвързано със зловещо пророчество. То може да бъде взето само от някой, който успее да изтръгне от сърцето си любовта и да я замени с жаждата за власт. И този някой ще изкове пръстен, ще вплете в него магия и с неговата сила ще властва над света. Вековете минават, безчет са смелчаците, пробвали се да откраднат буцата жълт метал, но никой не успява. Но пророчествата затова са пророчества, за да се сбъднат все някога и то в най-неочаквания момент. И в един напълно обикновен ден Алберих, краля на нибелунгите (джуджетата), идва за пореден път при бащата река Рейн с торба, пълна с бижута, за да ги размени за целувка от нимфите, а те, възгордели се от красотата си и отегчени от мисията си да пазят, започват да му се подиграват. Алберих цопва в реката, но вместо да го удавят, нимфите продължават да го закачат и да измъкват накитите и докато те се забавляват на негов гръб, нибелунгът успява да се добере до скалите и чудото става. Вместо вълните да го забият в зъберите, той успява да се покатери по скалата и да грабне златото, защото сърцето и душата му са черни и в тях няма място за любов.

В следващият момент действието се прехвърля на арената на боговете. Вотан се прибира в Асгард и е посрещнат гневно от съпругата си Фрика, която го хока за глупавото обещание, което е дал на великаните заедно с Локи на пияна глава. Вотан е поискал великаните Фарнир и Фазолт да построят замък на боговете, но за една нощ, като в замяна е обещал да даде Фрея, богинята на младостта и живота, за жена на втория. Сега работата е свършена и е ред на заплащането. Но боговете не искат да се разделят с Фрея и с нейните ябълки, даряващи вечна младост и тогава на Локи му хрумва да предложи на братята великани нещо, което желаят повече от красивата богиня. А какво могат да желаят повече от вечна младост? Естествено властта над целият свят. Локи знае, че пророчеството се е изпълнило и предлага на великаните пръстена на нибелунга наместо Фрея. А това е само начало на приключението!

От тук насетне когато чуя Вагнер, със сигурност първата ми асоциация няма да е с филма на Франсис Форд Копола, а с историята на операта, благодарение на Кибеа, Петър Станимиров и Елена Павлова. Адмирации за изданието, за труда и за инициативата!

3 коментара за “Пръстенът на Нибелунга: Рейнско злато

  1. Pingback: Пръстенът на нибелунга: Зигфрид – Приумици

  2. Pingback: Пръстенът на нибелунга: Валкирия – Приумици

  3. Pingback: Пръстенът на нибелунга: Залезът на боговете – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s