Дейвид Морел: Първа кръв


ramboТази книга отдавна стоеше в списъка ми за четене. Първо, защото съм голям фен на Морел; второ, защото винаги съм искал да видя първоизточника на култовия филм на Тед Кочев; трето, за да открия разликите между двете творби – книгата и филма; четвърто – да разбера каква е била първоначалната идея на Дейвид за Рамбо и доколко тя се различава от каноничния герой на Сталоун в киното. Не останах разочарован. За пореден път съм очарован от майсторлъка на Морел.

„Първа кръв” е брутален екшън, в който е трудно да се каже кой е прав и кой постъпва грешно, кои са добрите и кои са лошите. Просто това поляризиране в черно-бели краски тук не работи. Нито Джон Рамбо е жертва на самозабравил се шериф, нито Тийзъл е служител на закона, който е решил, че може да съвместява трите основни власти на държавността в себе си и то по свое усмотрение.

Всички допускат грешки и всички имат солидни основания за действията си, довели до тях.

Рамбо е жертва на посттравматичен стрес, една диагноза, която тепърва се налага и която прекрасно описва проблемите на завърналите се от фронта войници, но която има още много път да извърви, за да бъде приета от военни и цивилни. Учудващо е колко упорити могат да бъдат хората, когато робуват на убеждения, които отговарят на определен мироглед, но нямат почти нищо общо с обективната реалност. Джон е счупена машина за убиване, оставена без контрол и изгубила своя морален и етичен компас. След всичко, което е преживял, вместо да му се предложи специализирана помощ, той просто е уволнен и пуснат в цивилния живот.

От своя страна шериф Тийзъл има всички основания да бъде подозрителен към скитник темерут без пари, който на всичкото отгоре е и доста необщителен.

Единият се пробва да бъде по-дипломатичен, другият пък възприема всичко като намеса в личния му избор. Тийзъл пита, а Рамбо не отговаря. А всичко можеше да е различно, ако Джон просто беше споменал, че е ветеран от Виетнамската война и много свестни хора щяха да бъдат живи, но рядко ситуациите се решават по пътя на най-малкото съпротивление. И след като искрата е хвръкнала, пожарът е опустошителен.

Advertisements

4 thoughts on “Дейвид Морел: Първа кръв

  1. Много ми беше приятно да прочета толкова положително ревю за книга, която с толкова голям кеф препрочитах преди години! Още повече, че мен тогава ме впечатляваха същите неща – грешките, неизяснените недоразумения, егото, които взети накуп водят до катастрофа. И приключенията на Рамбо, разбира се.:) А във филмите като че ли остават видими само планините от трупове и гилзи. Струва ми се, че ще е трудно днес да бъде написано нещо подобно и да бъде харесано от читателите…
    Успех със следващите две части, които, признавам си, дълго време бяха мой основен източник на познания за природата, историята и географията на Виетнам и Афганистан.:)

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s