Тери Пратчет и Стъвън Бакстър: Дългата Земя


19239409_1602620253082329_1923010199_nТази книга беше неустоимо изкушение от мига, в който я взех в ръце. Двама от най-любимите ми автори в тандем! За какво по-голямо литературно пиршество може да мечтае един обикновен фен? Освен за цял ден спокойствие, под дебелата сянка на орех и с каса студена бира на една ръка разстояние, за да може да се наслади изцяло на този черен хайвер на фантастиката.

Съавторството не винаги води до нещо добро и примерите в тази насока не са никак малко. Веднага се сещам за абсолютната издънка „Бог на гнева”, зарязана от единият автор в най-черния му наркомански период и завършена от друг в най-слабият му такъв.

Но в този случай картинката е съвсем друга. „Дългата Земя” е страхотна фантастика, съчетала най-доброто от двамата.

От едната страна е Тери Пратчет, с неговият ненадминат усет към детайлите, към ония дребни неща, които могат да накарат и справката за котировката на овчи кожи да звучи адски интересно. Със способността си да изгражда уникални и живи персонажи, да разказва историите от нестандартни гледни точки и да изважда на показ обикновените явления и проблеми от ежедневието ни, които са толкова близо до нас, че спираме да ги забелязваме, а понякога те носят най-големите промени и опасности.

От другата – Стивън Бакстър. Един от майсторите на твърдата фантастика, сочен за наследник на Артър Кларк, който винаги гради романите си около авангардна, нестандартна или нова теория от сферата на физиката и космологията. „Дългата Земя” за мен продължи по особено интересен и интелигентен начин на темите и идеите, залегнали в може би най-добрата трилогия на автора – „Време”, „Пространство” и „Произход”. Темите за еволюцията на вселената и видовете и мистерията на парадокса на Ферми.

Един ден през 2015 г. някой дарява на света степъра. Схемата е качена в интернет и всеки може да си го сглоби със собствените си ръце срещу скромна инвестиция от близкия магазин за електроника. Просто устройство с картоф в сърцевината си, което позволява на хората да преминават в паралелни вселени. И изведнъж пред човечеството, което едва е потопило пръсти в безкрайния океан на вселената, се ширват безкрайно много паралелни Земи и всяка върви комплект със своя вселена естествено.

Но историята на пътешествениците между измеренията започва още по-рано – по време на първата световна война, когато редник Блекин се събужда на приказно място, където вместо да вият куршуми, пеят птички, дърветата не са изкоренени от снарядите и много странно липсват каквито и да е хора.

А може би е започнала още по-рано? В средновековието? Или в зората на цивилизацията?

Но е време историята да продължи и напред. Хората бързо се разселват из най-близките измерения, но какво дебне по-нататък по редицата? Каква е Земя 100 000? А милионната? Никъде не срещаме интелигентен живот, но безкрайните вариации на биологичната еволюция предполагат, че ние някъде може да не сме възниквали и друг вид да е станал разумен. И за да се отговори на тези въпроси, на борда на въздушният кораб „Марк Твен“ се отправя на пътешествие през измеренията една много странна двойка пътешественици. Единият е Джошуа Валиенте – момче-легенда сред степърите, роден при много странни обстоятелства и отгледан от монахини, който освен че обича рокерски мотори, кара и децата да четат Карл Сейгън. А другият е Лобсанг, за който не се знае дали е прероден тибетец или самоосъзнал се изкуствен интелект.

Степъра, това малко устройство променя коренно света, хората, цивилизацията. Човечеството е изправено едновременно пред най-уникалната си възможност и най-голямото си предизвикателство. Авторите се стремят да обхванат и покажат всички възможности и всички проблеми, които поражда възможността за преминаване в съседни измерения, които са почти идентични със Земята, но с голямата разлика, че там няма хора. Как това ще се отрази на икономиката, на демографията, на престъпността? Как ще реагират държавите? Кой има права върху безкрайните Земи? Как ще реагират старите религии и ще възникнат ли нови култове? Авторите постигат това по много елегантен начин, като вкарат много второстепенни герои, които прокарвайки пътеките на историята показват и как се променя и развива света. За някои към по-добро, но за други – не. Страничните истории не стоят като кръпки, които имат за цел само да подпомагат главната линия, а напротив – неделима част са от нея. Все пак всяко пътешествие се състои от отделни стъпки, а всяка голяма книга от много малки случки.

Не се подвеждайте по картофа! Знам че звучи иронично и много пратчетовски, но това не е самоцелно смешен елемент, който има за цел да пародира технологията. В никакъв случай! Той намира логичното си обяснение, което е повече от елегантно.

Поредицата е от 5 книги и дано ги видим по-бързо на български!

Поредицата в Goodreads

Тери Пратчет

Стивън Бакстър

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s