Артър Кларк: Земя имперска


18945435_1591234160887605_369106403_n

Това е последната книга на Кларк, която не бях чел. Пазех си я в резерв, понеже съм му голям фен. Но след като наскоро си препрочетох „Градът и звездите” и „Песните на далечната земя”, реших да прочета и тази класика.

Романът ми тръгна трудно. В интерес на истината съм го почвал няколко пъти и все закъсвах някъде около трета глава, но този път реших да бъда упорит и го прочетох докрай. Той не е от най-увлекателните творби на Кларк, които те грабват от първата страница, но в никакъв случай не може да бъде наречен слаб. Тук проблемът не е в историята, а в това, че визуализацията е морално остаряла. „Земя имперска” страда от същата слабост, която неминуемо застига „Последна одисея: 3001”, ред други романи и не само произведения на Артър Кларк. Тези книги освен фантастика се мъчат да бъдат и прогностика. И проблемът не е точно в предвиждането на технологиите, а в това, че изпада в детайлност, която звучи много остаряла. Например предвижда персоналните компютри и джобните такива, но описанието на софтуера звучи безумно архаично. Когато обаче чете такава класика в жанра, е хубаво човек да се съобразява и с времето, в което е писана.

Човечеството се е разселило из Слънчевата система, но нейното овладяване е все още в начален стадий. Кланът Маккензи е един от основателите на колонията на Титан и важен енергиен партньор на Земята. Джон Маккензи е трето поколение клонинг и сега е негов ред да посети Земята, за да свърши няколко лични задачи, няколко от значение за родния му спътник и междувременно да се наслади на чудесата на люлката на човечеството.

Почти цялата първа половина на романа е посветена на една картина на бъдещето. Кларк умело използва посещението на Маккензи на Земята и това, че той е роден на Титан и всичко е ново и непознато за него, за да запознае и читателя с едно светло и оптимистично бъдеще. Човечеството е преодоляло много от проблемите, застигнали го в 20 и 21 век. Решило е проблемите с екологията, пренаселването и прекомерната урбанизация. Но тази обиколка за мен се проточи повече от необходимото и първата част на книгата ми беше на моменти суха, на места скучна и малко хаотична. Да, съгласен съм, че Джон иска види много от Земята, но това измести фокуса от идеята, развита след средата.

Втората част на „Земя имперска” успява със замах да разкара скуката и се връща към това, което Кларк най-добре умее – да вкара грандиозни научни идеи в романите си. И точно тази идея и спекулациите с нея правят книгата много добра и интересна. Все пак какво могат да ни кажат вълните от електромагнитният спектър дълги десетки километри за вселената?!

Романът се занимава и с темите за клонирането и сурогатното майчинство, които не са загубили нито своята актуалност, нито своята скандалност, въпреки годината на написването на книгата. Представя и няколко интересни идеи за тях.

Тук се появява за първи път идеята за изваждането на Титаник, която по-късно Кларк претворява в романа „Призракът от големите плитчини”.

И този негов роман кипи от оптимизъм за бъдещето на човека. За това, че всички могат да се разберат и да преодолеят различията си. Оптимизъм, който все повече и повече звучи наивен и безпочвен. Кларк винаги много добре успява да предвиди технологичния напредък, което, като се замисля, се оказва, че е много трудно, но социалния момент винаги му е куцал. В края на краищата, кой здравомислещ човек би предположил, че религиите пак ще надигнат глава?

„Земя имперска” в никакъв случай не е слаба и посредствена фантастика. Не. По-скоро е най-небалансираната на Артър Кларк. И да, ако я бях прочел скоро след като излезе в България, със сигурност щях да я харесам много повече.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s