Дейвид Игълман: Мозъкът: това си ти


18470707_1564181810259507_1755039031_nОбожавам хубавата, увлекателно написана научно-популярна литература, а „Мозъкът: това си ти” е точно такава! На предната корица Forbs сравняват Игълман със Сейгън и това не е просто рекламен трик, а самата истина. Дейвид съумява, също като покойния маестро на популяризирането на науката, да пише за сериозни и сложни теми от невероятния свят на науката увлекателно, просто и без тежка специфична терминология. Така че човек, който е с добра обща култура и жаден за чудесата на науката, да бъде запленен от книгата.

„Мозъкът: това си ти“ е едно удивително пътешествие из най-сложната ни позната система – човешкият мозък. Пътуването минава през шест глави, като всяка от тях се занимава с различни въпроси – и неврофизиологични, и философски, и чисто човешки.

„Кой съм аз?“

Приключението започва от самото раждане. От момента, в който мозъкът е една незавършена система, отворена към външния свят и жадна за обучение, за знания, за опит. Дейвид обяснява защо мозъка на човешкото дете е като tabula rasa, за разлика от предварително програмираните умения на другите бозайници. Всеки, който е имал дете и се е занимавал с него, е ставал свидетел на това как хардуера се пълни с данни и в един момент се разгаря пламъка на разума.

Какво става през тинейджърските години и как се променя структурата на мозъка през целия живот. Доколко сме плод на своето минало. Спомените непогрешими ли са, или са подложени на постоянна промяна

„Що е действителност“ се занимава със сетивата, с това как мозъкът се научава да интерпретира информацията, идваща от тях. Как нито едно сетиво не действа независимо от другите, а всичките са в синхрон. И какво всъщност е действителност, щом мозъка възприема света чрез електрохимични сигнали подавани от сетивата?!

„Кой държи контрола“ се занимава с подсъзнанието. Но не онова подсъзнание, в което според разни езотерици или хорър автори се крият други личности, демони или спомени от необятни висши измерения. Не! Подсъзнанието е инструмент на съзнанието, чрез който мозъка може да върши множество неща много ефективно и с нисък разход на енергия.

Какво става когато съзнанието изчезне и има ли свободна воля?

„Как вземаме решения“ е посветена на нещо, което ние правим постоянно. Да си взема шоколад или сладолед? Да си купя книга или да ида на кино? Как става това? Решенията ни чисто логически ли са или са плод на емоциите? Или и на двете? Как решаваме какво да направим. Тук има и стряскащ пример за човек, който не може да взема елементарни решения.

„Имам ли нужда от теб“ е за човека като социално същество. За това как другите хора влияят на нас, на възприятията ни. За емпатията, за склонността да виждаме модели във всичко и да одушевяваме предмети и колко е важно това за нас. Дали хората могат да живеят сами и какви са корените на геноцида!

„Кои ще бъдем ние“ е посветена на бъдещето. На това в какво може да се превърне човек.

„Науката може да ни даде средства да надхвърлим тази еволюционна история. Сега ние можем да хакнем собственият си хардуер и в резултат на това не е задължително мозъците ни да останат такива, каквито сме ги наследили. Ние сме в състояние да населяваме нови видове сетивна действителност и нови видове тела. Най-накрая може дори да се окажем способни да изоставим напълно физическите си форми.“

Освен че пише адски увлекателно, Игълман използва много примери, за да илюстрира това, което разкрива за мозъка и за формирането на личността. Някои от тях са плод на експерименти, но по-голямата част са свързани с хора, потърсили медицинска помощ при проблеми с психиката, станали в следствие на заболяване, вродени или предизвикани от определени външни фактори. Много искам един определен кръг хора от вече не толкова близкото минало, фенове на кредото „дете се целува и се гушка само докато спи“ и „не го дръж на ръце, за да не свиква“, да прочетат поне първата глава от тази книга и да видят до какво е довело това в сиропиталищата в Румъния по време на „златната“ ера на Чаушеско. Да прочетат за „безкритично приятелство“ и да видят до какво води това в по-късни етапи от живота.

„Мозъкът: това си ти“ е насочена и срещу много популярни клишета и псевдонаучни теории, обвити в мистиката на думичката езотерика, претендиращи за равни права със сериозната наука под прожекторите на човешкото внимание. Игълман не ги разбива пряко, това не е целта на книгата, но с примерите, които дава, ги громи безкомпромисно.

Мозъкът и съзнанието не са едно и също!

Сериозно? А тогава защо когато се промени анатомичната структура на мозъка, например при травма или при растеж на тумор, се променя и личността на човека?

Мозъкът използва само 10% от капацитета си!

Замисляли ли сте се някога какъв изчислителен ресурс използва човешкият мозък докато вървим? Да, ние не го осъзнаваме като го вършим, но това не означава че мозъкът не работи. Мозъка постоянно получава информация от заобикалящият го свят, анализира я, сравнява я със шаблоните си. Дори когато гледате с празен поглед в една точка и не мислите съзнателно за нищо, мозъкът работи на заден фон.

Новородено проговаря на непознат език!

Как пък нито едно не написа формулата на Питагор или на Айнщайн?

Човешката памет е като кинолента!

Човешката памет е крехка и недостоверна. Тя е в постоянна динамична промяна и много зависи от случката, която събужда спомена. И колкото са по-отдалечени спомените, толкова са по-мъгливи и съмнителни.

Човек е един и същ цял живот!

Съвършено невярно.

„Мозъкът: това си ти“ е едно научнопопулярно книжно бижу!!!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s