Гай Гавриел Кай: Лъвовете на Ал-Расан


lions-al-rassan„Лъвовете на Ал-Расан“ е от книгите, които могат да ви запалят по жанра или поне по творчеството на автора си. С мен се случи именно така преди десетина години, когато започвах да мигрирам от случайни попаднали ми книги, към внимателно подбирани такива. Гай Гавриел Кай ми доказа, че фентъзи жанра може да бъде нещо повече от приказка за сирак-юнак с вълшебен меч, който трябва да наследи трона и/или осъществи древно пророчество. Канадецът всъщност е толкова далеч от клишетата на жанра, че леко навлиза в друг – този на исторческия роман.

Светът на „Лъвовете…“ е същия като този на „Тигана“: малко нещо средновековен, малко нещо магичен, но без да се отличава до такава степен от нашия, че да ни се налага да учим измислени от автора термини, за да можем да го опишем. Вместо това Кай разгръща грандиозна картина на религиозен и политически конфликт между няколко различни кралства и градове-държави, които се дърпат за територията на разпадащия се халифат на Ал-Расан.

Съдбата на един полуостров сякаш ще се реши не толкова от кралете и племените вождове, колкото от свещениците на двете основни религии – пустинните последователите на звездите ашаритите и поклониците на бога-слънце. Между тях, вечно преследвани и поставяни в гетата, вярващите в лунните богини киндати. Трите култури, доскоро са съжителствали мирно в халифата, сега отново чертаят линия в сухата земя на полуострова. В центъра на конфликта се изпраявт джадитския легендарен капитан Родриго Белмонте, убиецът на последния халиф поета ибн Хайран и киндатската лекарка Джехане бет Исхак.

Запознатите с историята на Западна Европа, веднага ще разпознаят Реконкистата на Испания в сетинга, и ел Сид в лицето на Белмонте. Но пък твърде добре запознатите с историята няма да намерят чак толкова много прилики със съдбата на ел Сид, тъй като Кай умело избягва от действителността, като избира съвсем различна съдба за своя Капитан.

Чарът на „Лъвовете на Ал-Расан“ се крие в неговия емоционален заряд: невъзможно е човек да не се пръвърже към героите и да остане безразличен към съдбата им. (Според твърденията на мой приятел книгата е успяла да разплаче случайна спътница в метрото, която се зачела през рамото му в една от финалните сцени).

Шегата настрана, след прочита на още четири други книги все още смятам „Лъвовете на Ал-Расан“ за най-доброто от Гай Гавриел Кай – заплетена фабула разказана майсторски в неговия характерен стегнат стил и романтично-носталгичен тон.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s