Сергей Лукяненко: Нов патрул


17328198_1500252876652401_960930953_nПокрай Коледния панаир на книгата се сдобих с „Квази” и „Шести патрул” – последно издадените книги на Лукяненко. И реших да се завърна в света на Сумрака и да прочета „Нов патрул”, която чинно си отлежаваше в библиотеката.

Книгата върви по добре познатата схема – три части, като последната събира заплетените нишки от първите две, за да изгради кулминацията и развръзката.

Докато първите четири книги бяха едно постоянно развитие нагоре към разкриване на света, изясняване на структурата на патрулите и на различните, откриване на нови нива на сумрака, то тази книга се развива в ширина, започва да събира всички разплетени краища от предходните. Явно Лукяненко се е усетил, че е нахвърлял един свят, в който има много слепи места, неясноти, неполучени отговори и големи празноти. И сега се е заел да поправи това. Нямам идея дали това е била първоначалната му идея – да издаде няколко романа, които представят идеята за сумрака и различните в развитие и после да напише книги, които ще изяснят света и ще го обосноват логически. Почти съм сигурен, че не е тръгнал така, но мога само да му сваля шапка за това, че сега много умело успява да вплете всичко в едно цяло. За пореден път доказва, че е майстор на оригиналните истории.

В „Нов патрул” се появяват герои още от първата книга, обикновени хора, променени от Антон без да иска така, че могат да усещат различните. Тук се появява и създание, което е дело на Сумрака, или по-скоро негово проявление. Това странно място, което досега беше като един необятен и непознаваем свят, който различните използваха като неизчерпаем източник на енергия, изведнъж от проста арена се превъплъщава в нов играч. Което е и логично и очаквано за мен.

Изяснява се играта между Завулон и Хесар, довела до това, че дъщерята на Антон е нулев маг. Неясноти от миналото на героите, сформирането на патрулите, появата на първите различни започват да се проясняват. Става ясно, че и най-старите различни нямат особена идея какво е Сумрака, а научният отдел към патрулите хич не е напреднал кой знае колко в даването на отговор на този въпрос.

Този „Патрул” обаче има един досаден минус, който не е свързан нито със стила на Лукяненко, нито с идеите за патрулите, сумрака и магията. Много е неприятно, че тук се промъква съвсем не на място политиката. Знам, че Сергей е отявлен путинофил и краен рашист, но в по-ранни произведения не си спомням да си е позволявал толкова откровени, крайни и цинични политически послания и пристрастия. Това само загрозява иначе тази доста интересна пета част на поредицата.

Ревюта на „Студени играчки са звездите“ и на „Геном“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s