Иън Пиърс: Аркадия


16754008_1465623790115310_1471753195_n“Аркадия” е номинирана за наградата „Аркадия“ за 2016 г., както и „Дългият път към една малка, ядосана планета” на Беки Чеймбърс, която Artline вече пуснаха у нас и която също вече ми е в списъка за четене. Започвам да ставам все по-голям фен на тази награда. Досега не съм попадал на книга, без значение дали е само номинирана или е носител, която да ме е разочаровала.
Според тълковният речник Аркадия е „Място, обикновено красиво и спокойно, където човек се отпуска и живее безгрижно.” Освен че е и административна единица в съседна Гърция. Но второто няма нищо общо с идеята и атмосферата на романа.

„Аркадия” е таймфантастика, в която се преплитат три сюжетни линии, допълват се взаимно и се извайват една друга. Това е спокойна и нежна книга. Но мисля, че прилагателното, което я описва най-точно, е пасторална. Няма екшън, взривове и сътресения на тъканта на вселената.

Тя описва три реалности, позиционирани на различни места по времевата линия – едната е в 60-те години на 20-и век, втората в бъдещето, а третото въобще не би трябвало да е нещо повече от потенциално или алтернативно минало.

Трите истории взаимно се разказват, като напасват събитията си една към друга и една в друга, за да изградят цялата картина на историята. Но бързам да поясня, че това става много леко и елегантно. Това не е от оня тип таймфантастика, в които не е ясно кое от кое следва, или всичко е умишлено толкова оплетено, че дори и да се мъчи, читателя няма как да хване логическата последователност. Не, тук накрая всяко парче си пасва на мястото, за да стане цялата картина ясна.

 

Антеруолд

Антеруолд е спокоен и идиличен свят. Свят на огряни от слънцето поля с натежали от плод класове през лятото и на замръзнали реки и чудни снежни преспи през зимата. Той е свят сякаш излязъл от приказките. Неговото ниво на научно-техническо развитие е като на тъмните векове, но без мрака характерен за тях. Джей е едно съвсем обикновено момче, макар и доста по-любопитно и всичко за него ще се промени от една случайна среща. В разгара на жътвата, когато отива да налее вода от реката, той среща митично създание, и тази среща ще промени не само живота му, но цялата съдба на Антеруолд.

Това е свят който не би трябвало да съществува, защото е роден от въображението на професор Литън.

 

Бъдещето

Бъдещето съвсем не е хубаво, или поне не е от наша гледна точка. Земята е пренаселена, програмите за ограничаване на прираста, войните и епидемиите не са успели да спрат главоломното увеличаване на броя на хората. Властва технокрация, която управлява хората с помощта на технологии и дрога и която развива науката с една-единствена цел – да разшири контрола си. И в този луд свят една брилянтна математичка прави неочакван пробив. Тя успява да създаде машина, която прави нещо, което противоречи на всички теории властващи в нейното време. Дали отваря портал към друго измерение и дали тези измерения реално съществуват, или са просто потенциал, около струната на една-единствена реалност? Или отваря портал във времето? Това са въпроси, на които всички заинтересовани страни искат отговор, но математичката изчезва, заедно с цялата документация по работата си и оставя единствено машина, която може да се използва още няколко пъти, но никой не знае какво точно прави.

 

След средата на 20 век

Европа, Англия в разгара на студената война.

Професор Литън, повлиян от големите Толкин и Луис, решава да създаде един въображаем свят, но който да е витален. Да изгради функциониращо общество, с работеща административна структура. Един свят, в който да може да се развиват истории, без deux ex mahina. И така той създава своя Антеруолд. В него знанието се предава от разказвачи, пазители на историята. Този свят в неговото въображение е статичен, само дето се оказва, че и съществува.

Роузи Уилсън е едно петнайсетгодишно момиче, с изключително будно въображение и бунтарски нрав, който е като предвестник на вълната от еманципация, която започва да залива света. Тя помага на професора в гледането на неговия дебел и злобен котарак. А той й плаща за това освен с пари и с прекрасни разговори и обсъждане на теми, които вълнуват момичето, но никой не иска ги дискутира с нея, само защото е жена. Един ден тя слиза в мазето, за да търси котарака, но вместо него намира проход към Антеруолд.

Анджела е най-странната приятелка на професор Литън и негова стара любов. Помага му с преводи от екзотични езици, когато разузнаването го помоли за помощ. И освен това използва мазето му, за да складира свои стари вещи и абстрактни произведения на изкуството.

 

„Аркадия” е една от най-нежните и симпатични фантастики, на които съм попадал в последно време. Тя е упражнение по разплитане на времеви парадокси, но те тук са погледнати от малко по-различен ъгъл. Няма го класическият парадокс, дали можеш да станеш баща сам на себе си, или какво ще стане ако застреляш дядо си. Тук самата идея за времето е различна и оттам са различни и парадоксите, които се проявяват и преначертават времевата линия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s