Джош Малерман: Къща на езерното дъно


16780665_1465623793448643_1769088772_nСлед като „Кутия за птици” ми хареса, реших да дам шанс и на новелата, която сега излезе. Както съм споменавал и друг път, не съм фен на хоръра, но Малерман и този път успя да ме грабне. И то не с емоциите които успява да предизвика у читателя, макар да се справя перфектно с това, а с атмосферата. С идеята как да изглежда поредното превъплъщение на неизвестна, паранормална и почти сигурно зла сила.

Джеймс и Амелия са двама седемнайсет годишни младежи. Той я кани притеснен на първа среща, а тя още по-притеснена и поласкана приема. И всичко трябва да е идеално –  кану, хладилна чанта с бира и сандвичи и романтична разходка по езеро. Или почти идеално само дето освен трепета един към друг те откриват и странно, малко езеро, което е свързано с по-големите с тесен тунел. А под спокойната повърхност на водата има цяла къща. И никой не знае за нея. Двамата решават да я разгледат и неусетно са обсебени от нея. От желанието да влязат, да я разгадаят… да останат!

И тук светът е фон, на който трябва да се развие историята. И тук фокусът е върху малкият свят на главните герои. Той е важният и същественият. Не е важно защо е станало така, как е станало така. Важно е пътешествието, откривателсвото, смяната на желанията и приоритетите. Сливането на емоции, фикция и реалност в мъчително единство. Това е книга колкото за първото откриване на любовта, толкова и за обсебването от неизвестното. От страшното и загадъчното. За тръпката от секса и от смъртната опасност.

„Къща на езерното дъно” е добра, но много ми напомни на „Кутия за птици”. Не като сюжет а като атмосфера, като похват за изграждане на действието, за нагнетяване на напрежението, като структура на историята и като край. Допадна ми, но за третата книга на Малерма, която е обещана за наесен, очаквам нещо друго. Очаквам отново да ме изненада.

И за друго адмирирам с две ръце „Deja Book” – за това че издават кратка книга, която е малка не само на страници, но и на обем. Няма те си и идея колко много ми е писнало от евтините издателски номера книга от 200 страници и книга от 500 да са с еднакъв обем! Сякаш очакват читателите да си купуват книгите не по анотация, автор, препоръка и корица а по размер. Знам че тази политика се наложи от някои издателства през ’90-те години, но вече е време да се разбие. Книгите са тънки и дебели в зависимост от броя страници и хайде да не ги блъскат на дебела хартия, с голяма разредка за да понадебелеят зорлем!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s