Иън МакДоналд в три романа


Така се случи, че прочетох три книги на МакДоналд една след друга и ми вървят малко като едно цяло, макар двете поредици да са коренно различни. И за това реших да споделя впечатленията си от тях заедно в едно ревю, а не в три различни. Съблогърката отдавна ме ръчка да прочета „Дервишката къща”, а пък аз взех, че изчетох всичко друго издадено от него тук, като се озовах в болнични у дома.

Луна: Новолуние

Това е първата книга от поредицата, а втората излиза март тази година със заглавие Wolf Moon. Казано накратко, това е експлозивна смес между „Луната е наставница сурова” и „Кръстникът”. Да си призная честно, аз не съм от феновете, които са луди по Хайнлайн и които смятат „Луната…” за връх в творчеството му. Чел съм я и ми хареса, но и при нея, както и при „Странник в странна страна”, не успях да установя откъде е това безкрайно прехласване. Да, книгите са добри, но и двете са много тясно обвързани с времето, в което са писани и точно поради тази причина са ужасно остарели. Но да не се отплесвам, все пак това не са лични впечатления за Хайнлайн, а за Иън МакДоналд.

В „Луна: Новолуние” има доста идеи засегнати и от Хайнлайн, но според мен са много по-добре и по-достоверно развити. Прекрасно осъзнавам, че в един момент в бъдещето, който най-вероятно няма да е много далеч, и тази книга ще звучи остаряло, и тогава ще е ред на следващата да я замести. Това е положението с фантастичните творби, които се мъчат да бъдат малко или много и прогностика.

Историята е проста: две от големите фамилии на Луната са се хванали за гушите в битка, която продължава вече повече от поколение. Но това е само гръбнакът, около който се развиват всички останали сюжетни линии и бавно се разкрива светът на колонизираната Луна. Чара е в тънкостите, в ония дребни неща, които правят света цветен и от плоско пано, на което да се развихрят героите, го превръщат в триизмерен образ. Идеи и концепции, които за нас са екзотични, за някои дори еретични, са нормата в този нов свят. Ето само няколко примера.

На Луната няма право в смисъла, в който ние го познаваме. Има съдебна система, но тя работи на друг принцип. Няма да ви издавам как, защото около това се върти една от многото сюжетни линии.

Могъщите фамилии използват сурогатни майки, за да износят наследниците им. Наричат ги мандриня и това е нещо съвсем нормално.

Парите са изцяло в електронна форма. Лукасиньо беше потресен, когато му дадоха физически пари и започна да се чуди с какво са обезпечени тези хартийки. Една идея, която сравнително рядко се появява във фантастиката, може би заради изключителният консерватизъм на хората към физическите пари. Но тя показва следващият неизбежен етап в икономиката, ако искаме тя да работи адекватно на новите технологии.

Идеята за правилна или неправилна сексуална ориентация е не само чужда, но и тотално лишена от смисъл.

Действието се развива през погледа на многото главни герои и в две времеви линии – едната в миналото, преди Корта Хелио да стане могъща фамилия, а другата сега когато кипи войната с Метали Макензи. Отначало тази постоянна смяна на гледните точки леко ме обърка, но като свикнах, установих, че това е много добро решение на Иън. Така успя бавно, но много цветно и увлекателно да ми разкрие живота на всички социални прослойки на Луната и да ме убеди, че това общество е витално.

Поредица „Евърнес“

Това всъщност е първата поредица, подхваната от Artline и е завършена още през 2013 г., а на български са излезли първите две – „Беглец по равнините” и „Бъди ми враг”. Имаше обещание от издателя третата да види бял свят за зимния панаир на книгата, но не се случи. Но със сигурност ще излезе. Няма да стане като с друга яка поредица за паралелни светове, захваната от ProBook и зарязана след втората – става въпрос за „Междусвят” на Геймън, чиято трета част май няма да види български превод. Тя носи името на въздушният кораб, на който Еверет намира убежище, когато става беглец из паралелните измерения.

Паралелни вселени, огромни въздушни кораби, стиймпънк, нанотехнологии, извънземен разум и много приключения. И всичко това написано страхотно и увлекателно! Какво повече му трябва на заклетия фен на фантастиката за една зимна ваканция? Нищо, освен свободно време и топло одеало.

 „Евърнес” са книги по-скоро насочени към тинейджърите, но в никакъв случай не звучат наивно или елементарно. Ако трябва да я сравнявам с други „тийн” поредици, то тя е светлинни години пред тях. И като идеи и особено като логика на действието, световете и на развитие на фабулата. Мога да я сравня само с поредицата на Пиърс Браун за Дароу. От същата класа е, макар да не е толкова сериозна, а като я хванеш за ръбовете не текват реки от кръв от нея.

„Евърнес” е шеметна приключенска фантастика, с доста научни теории, солидна доза екзотика, щипка хумор и страхотни чешити за главни герои.

Та като цяло съм ужасно доволен и силно впечатлен от Иън МакДоналд. Чакам с нетърпение Artline да пуснат последната книга от „Евърнес”, за да видя как ще се спаси Земята, а за коледният панаир на книгата се надявам да се появи и продължението на „Луна”, че там останаха едни зеещи рани в плътта на Корта Хелио, които крещят за кърваво възмездие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s