Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът

„Хевиметълът беше забранен за слушане, но не и за дишане”

Този цитата най-пълно описва книгата. Сякаш носи есенцията на брутализма скрит между страниците. Това е черен роман, без капака романтика, толкова модерна напоследък, за тоталитарния режим. Роман за свят, в който всичко цветно е с убити тонове, в който споделената мизерия е висша ценност, а на пиедестал е издигната простащината, посредствеността и селяндурщината. Свят в който се честити банята, а всеки мъж, който не копа, не е истински мъж. Свят на равенство, в който жената е слугиня. На патриархални ценности маскирани под шизофреничния морал на една идеология, сродна с крайните религиозни доктрини, а не с идеята за какъвто и да е социално-икономически строй.

Роман за секса, който е забранен, но е най-честият метод за издигане. Няма презервативи, но има аборти. Жената е длъжна да дава деца на държавата. Няма сексуално култура, няма и изнасилвания, но дори ако има, то момичето е виновно. Колко познато и удобно.  Ако за проблема не се говори, то той не съществува. Тук всички са равни…. Но някои са по-равни. Свят в който изнасилвачите и жертвите живеят заедно, в който няма възмездие, а само мълчание и тотално отричане на фактите за акта, защото те са несъвместими със соц морала.

Роман за убитата и смачкана любов, натикана в коловозите на партията. Разказ за три поколения жени, и за постепенния път на оглозгване и подмяна на съдържанието на думите любов и секс. За невъзможната любов, за тоталното дехуманизиране на съдържанието на тази дума. За секса, в който няма никаква еротика. За секса, за който никой не подготвя младите, и който завършва с бременност и сватба. За забраната на упадъчната порнография, и за порното в душите и фантазиите на другарите.

За изконното българско кредо, че не е важно аз да съм добре…За българската завист, когато някой е успял, за ненавистта към по-умните…

И въпреки чернотата, това е и книга за хората живели тогава. Книга за крехките надежди и откраднатите мигове на човешка топлина и искрено щастие. Книга за наивността и жестоката кастрация на ценностите и равенството от властимащите.

История за невъзможната любов между  „елита” а комунизма и прокълнатата боржуа от преди септември 1944 г.

Историята на Лола, продукт на любовта между тези два свята, видяла двете лица на социализма и на капитализма. За нейното сексуално съзряване в общество, в което сексът е табу, но е могъщ лост за контрол и професионално израстване. Свят на одържавена проституция.