Лоис Макмастър Бюджолд: Джентълмен Джоул и Червената кралица


red_queen

Тази книга нямаше как да бъде написан преди години. Нямаше как да е в началото на историята за Бараяр и Воркосиган.

Това е книга за феновете на семейство Воркосиган също като предната за Иван. И също както нея, за да бъдат разбрани шегите, препратките и намеците, трябва да сте чели всички предходни книги.

Един приятел каза, че това е поредния любовен роман на баба ти Бюджолд, а аз отговорих, че от „Комар” насам можем да окачествим всички книги като любовна фантастика. Но това пак няма да е съвсем вярно. Като се замисля по-подхожда определението семейна сага. Друг пък сподели, че това е последната книга за Воркосиган, която чете, защото вече нищо не било същото, а аз му отговорих, понеже го знам, че е върл фен, че ще прочете и следващата.

Това е последната книга, макар да се съмнявам, а и силно се надявам само за сега. „Джентълмен Джоул и Червената кралица” затваря един кръг. Мястото където животът на Корделия пое в неочаквана посока, сега отново е праг за едно корено различно бъдеще. На Сергияр тя се влюби в Арал и се нагърби заедно с него с колосалната задача да направи от един изостанал и закостенял свят достоен член на останалите човешки колонии. И сега пак тук тя оставя един променен Бараяр зад гърба си и отваря нова страница от живота си.

Главни герои са Корделия и адмирал Джоул, който е и бивш любовник на Арал. Да, оказа се, че много фенове са забравили един момент, в който Корделия обяснява, че знае, че мъжът й е бисексуален и за нея това няма абсолютно никакво значение. Самата сцена в която се пробваха да шокират бетанка с разкритие на сексуална ориентация беше много забавна. Да, има го споменато някъде в началото на поредицата и не разбирам, защо някои хора са изненадани от това. В края на краищата поредицата винаги е била колкото фантастика толкова и манифест за равноправие по всякакъв признак. Самият Майлс е олицетворение на всичко анти в едно военизирано патриархално общество, тресящо се от страх от мутации. И той въпреки недъзите си успява да покаже, че е важно това което е човек от вътре, а не калъпа който изисква обществото. Сещам се и за обяснението за разликата между чест и достойнство. Бюджолт винаги е била много пиперлива и адски точна, когато трябва шаржира всякакви фоби с претенции за ноухау върху морала и естетиката.

Та, три години след смъртта на Арал, Корделия е вицекралица на Сергияр, а Джоул е адмирал. Двамата са затънали до гуша в управлението на този нов свят, а в личен план малко или много изгубени след смъртта на любимият им. Времето лекува раните но не напълно. Дошъл е момент за коренна промяна животите им. Корделия прави първите стъпки с едно дълго отлагано решение и още по-неочаквано предложение, а Джоул с една дълго обмисляна постъпка.

Не е вярно и обвинението, че в книгата нищо не се случва. Всъщност стават много неща, но не са нито десант на Джаксънхол, нито отвличане на Грегор или ликвидиране на претендент за трона. Тези неща са в миналото, а и Майлс, който е магнит за неприятности, не е наоколо за да ги привлече. Сега неговото бойно поле са семейството му, многобройната челяд, която си е отгледал. Е, има и челен сблъсък между него и майка му, само дето в този дуел той няма как да е победител. Все пак сме наясно от кого е наследил безграничната си упоритост, а и майка му води със солиден стаж. Случват се нормалните неща за един свят, който не е във война.

Лоис за пореден път показва и доказва, че умее да пише увлекателно, с чувство за хумор и едновременно с това провокативно. Успява да изгради подробна и интересна картина на едно прохождащо общество от колонизатори на нова планета със всичките му проблеми – социални, административни, военни, политически и дипломатически. Изяснява и много аспекти от миналото на Арал и Корделия, както и един въпрос който винаги ме е мъчел – как това назаднало общество, което се е сражавало на коне, успява да отхвърли Сетагандската окупация. Или така го е била замисляла Бюджолд още от самото начало, или в последствие е видяла пропуска си и е решила да го поправи. Но ако е второто, то тя го е вплела много добре в цялата поредица, така пасва сякаш е било замислено първоначално по този начин.

Определено това не е най-силната книга в поредицата и определено остава странния вкус, че ако смениш имената на героите, ще получиш една обикновена семейна сага, която е също толкова далеч от фантастиката колкото и „Далас” примерно. Но определено е и нещо, което върлите фенове на Майлс ще прочетат. Това е то фенщината на феновете – дори в слаба книга ще се намерят много положителни и готини неща, напук на това че изваден от контекста на вселената си романа е посредствен.

 

4 thoughts on “Лоис Макмастър Бюджолд: Джентълмен Джоул и Червената кралица

  1. Дааа, това е една от малкото поредици, които регулярно препрочитам… и книгата ще се прочете (и препрочете) разбира се🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s