Пиърс Браун: Златен син


pb_2Много ми се ще да започна с нещо гръмко, което да отрази в пълна степен възторга ми от тази втора част!

Кърти не само мивки! А цели земетръсни шайби! Дори има капацитет да изкърти и извози цял квартал от осемдесетарски осеметажни панелки!

Смазващо добра книга!

След огромната скорост, която Пиърс набра с „Червен изгрев”, имах силни притеснения дали ще запази темпото във втората част, или ще се подхлъзне и ще изпадне в обстоятелственост, за да пълни страници. За мое огромно щастие, той не само че не се кротна, но даде още яко газ на историята! Високоскоростно препускане и то не по права отсечка! Обрати, разкрития и високооктанов екшън чак до бясното прелитане през финалната линия, след която ми идваше да се обадя на Комата и да я ръчкам да преведе по-бързо последната част!

Изминали са две години, откакто Дароу ау Андромед победи в Института на Марс и се преклони пред мъжа, убил жена му, за да стане негов меч. Сега му предстои да спечели последния космически двубой в Академията и да завоюва флотилия за АрхиГубернатор Август, за себе си, за синовете на Арес. Само че неговите смъртни врагове имат други планове. Веднъж той самият промени правилата, завладявайки Олимп, а сега друг ще направи същото, за да му попречи да победи отново. И Дароу не само губи първенството, а и 833 човека от екипажа си, низши цветове, които за другите златни са просто бройка, но за него са части от душата му. Губи и честта си, а с това и покровителството на Август и неговата фамилия и само това, че принадлежи на АрхиГубернатора на Марс, спира членовете фамилия Белона да отнесат сърцето му на поднос на матроната. Издигането е бързо, но пропадането е шеметно. Дароу е изгубил Мустанга, когато решава да печели флотилия, а сега е на път да се раздели и с живота си. И като за цвят на всичко, няма никакви съобщения от Танцьора или от който и да е от „Синовете на Арес”.

Обратите започват още от втора глава, а привидно безизходните ситуации се оказват постоянни за Дароу. Ще му се наложи да се съюзи с човек, който е имал за непреклоним враг и да избере сам пътя си, защото организацията, която го е направила безподобен златен не просто е загубила посоката си, но се оказва, че никога не я е имала.

Но най-якото е, че всичко това, което ви анонсирам, ще се разплете в първите около 150 страници. А после следва още много от това, което Браун умее перфектно – да пише увлекателно и непредсказуемо. Аз лично не успях да предвидя нито един от обратите, от което ми стана много приятно.

Дароу не е политик и политическите интриги са му чужди. Не ги владее и това е негова голяма слабост. Но той умее други неща. Умее да воюва и то много добре. А при изостреното положение между великите фамилии в Слънчевата система, гражданската война вече не е имагинерна заплаха, вече не се пита дали, а кога. Също така Дароу умее и да печели сърца. Умее и да печели преданост без да я купува, нещо отдавна забравено сред средите на Златните. И не на последно място много го бива в това да си създава могъщи и влиятелни врагове.

Героите от първата книга не са забравени, макар повечето да липсват в началото. Подредена е нова дъска за игра, а те самите са вече фигури с различна тежест. Мустанга, Севро с Виещите, врагове и приятели от другите домове на Марс – всички са вече на игралното поле и Дароу, и невидимата ръка на Арес трябва да започнат играта.

Аз лично страшно много се накефих на появата на Севро и Виещите. Липсваше ми този чешит и циничният му език. Герой, толкова нехарактерен за златните, и безпрекословно верен на Жътваря.

Обучението в изолираната среда е свършило и всички податки, които Браун даде в „Червен изгрев” за обществото, устройството му и функционирането му, трябва да се разширят и изяснят. И точно в това се състоеше опасността книгата да се провали. Да не успее да защити този уникален свят, който показа в първата книга. Но и с тази нелека задача Пиърс се е справил блестящо. Светът диша, кърви, обича и мрази, или казано по друг начин, изглежда съвсем реален. Светът на златните функционира, защото не е тотална диктатура. Има и свободни цветове, а системата е изградена на строга йерархия, в която, за да успееш, трябва да успее златният, който те ръководи – елегантно, па макар и тоталитарно. Тук се изясняват много неща: за произхода на цветовете, за идеологичната обосновка на тази кастова система. Ще разберете защо розовите са роби и изпитват щастие само когато са със златни; защо обсидианите, единственият цвят, създаден да убива златни, живее на полюсите във фантастичния свят на скандинавската митология.

Действието вече не е затворено само на една планета, а се разпростира из цялата слънчева система. Битките се водят с флотилии от дълги километри космически кораби, с високотехнологични оръжия и от милионни армии от сиви и обсидианови. Превземат се планети, заличават се фамилии.

И „Златен син“, също като „Червен изгрев“ е тъжна книга. Въпреки епичните битки, задъханите преследвания, превземането на космически армади и укрепени марсиански градове, въпреки хапливия хумор на Севро, тъгата струи от страниците. И няма как да е иначе. Дароу продължава да върши неща, неразбираеми и за най-близките му хора, до един преломен момент на доверие, а след това просто продължава да върши това, което трябва, а не това което желае. Той е затворник на собствената си мисия.

Страшно много харесах тази втора част и с огромно нетърпение чакам третата. Аз имам едни предположения, граничещи със здраво желание да се сбъднат, но прекрасно осъзнавам че ще бъда най-доволен, ако Пиърс за пореден път ме изненада.

Поредица „Червен изгрев”:

1. Червен изгрев – ревю
2. Златен син
3. Morning Star – ЕТА 2016

One thought on “Пиърс Браун: Златен син

  1. Уникална, смазваща книга!! Прочетох я на един дъх, неочаквано добра е, какъв финал – не можех да си намеря място докато не изгълтах и Morning Star и не ми се искаше да свършва. Задължително ще я препрочитам. Дразнещо е тази трилогия да бъде сравнявана с плоски тийн книжки като “ Игрите на глада „, „Дивергенти“ и т.н. Red Rising е много, много повече – мащабна, задълбочена, Браун създава светове, а Дароу е Спартак от бъдещето, той израства, страда и в страданието се изковава железния златен, войн, лидер, предводител. Искрено се надявам Браун да пише още и още!! Per aspera ad Astra!

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s