Джон Стайнбек: Гроздовете на гнева


grapes_of_wrath„Гроздовете на гнева“ проследява съдбата на семество Джоуд – потомствени фермери от Оклахома, който са принудени да напуснат земята, в която са погребали предците си, безкрайно много пот и разочарования от безплодната червена прах. Къщата ще бъде разтрушена от трактора, а семеството ще поеме по дългият път към Рая описан в повечето творби на Джон Стайнбек – плодородната Калифорния. Три поколения Джоудови и един бивш свещеник ще се качат на разбития камион. Някой ще умрат, други ще изоставят лоното на семейството, а други ще изпият до дъно горчивата чаша, в която е налято виното от гроздовете на гнева. 

Прозата на Джон Стайнбек граничи с публицистиката – да прочетеш книга написана от него, означава да видиш отблизо същинската драма на Голямата депресия в САЩ: съдбата на обикновените хора. Стайнбек обаче не е студен анализатор на статистика, той приближава лупата до личността. Описва промените в изкарването на поминъка и в традиционните роли в семейството. В същото време кратките нечетни глави, който не са пряко свързани с протагонистите му, дават описание на голямата картина и ни убеждава, че те съвсем на са герои, или по-различни от мнозинството прогонени от земята си фермери.

Преди десетина-петнайсет години изчетох в кратък интервал от време „На изток от Рая“, „Улица „Консервна“ и „За мишките и хората“. Спомням си, че ми адски много ми харесаха*, но не можех да се сетя защо. Сега вече знам – защото, въпреки унизителната бедност, в която героите на Стайнбек живеят, те остават предимно добри. Иска ми се да вярвам, че повечето хора носят в себе си потенциала да бъдат такива, и че в тежки времена ще направят благородния избор да помогнат на останалите.

И все пак, Стайнбек е писател, чиито идеализъм ме оставя донякъде скептична. Въпреки опита му да не описва истински злодеи, a да вини за несправедливостта системата, не мога да забравя, че тогава, както и днес, зад всяко злодеяние стои поне един човек и неговия избор.

*Също така, че за дълго време, след като гледахме екранизацията на „Мишките и хората“, аз и съквартирантката ми в студентските години се връщахме взаимно на земята с фразата „Когато си купим ферма за зайци…“, ако някоя се размечтаеше твърде буйно. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s