Бърнард Корнуел: Последното кралство


12319667_897157980381895_1326702530_nЧета и се кефя!

Много отдавна се разделих с романтичните исторически романи и виновник за това е Морис Дрюон.

Корнуел е брутален, откровен и възможно най-достоверен исторически. Героите смърдят, дворците са коптори – в най-добрия случай имат по някоя каменна стена, останала от римско време. Войниците мрат като мухи на бойното поле, битките са лишени от романтична светлина и са представени като една месомелачка, каквито са си и били. Жените са нещо малко по-добро от добитък, и ако не са изнасилвани, са все бремененни и рядко оцеляват след поредното раждане. Грозно ли ви звучи? Ами това е положението. Такава е историческата истина, а не захаросаната визия, наложена от Холивуд.

Корнуел започва тази мащабна поредица през 2004 година и до момента тя включва 9 романа, като последния е излязъл тази есен. За сега издателство Сиела са издали две книги от поредицата и аз силно се надявам тя да се хареса на любителите на историческия жанр поне колкото и на мен, за да може Сиела да преведе и издаде и останалите.

Действието започва през 886 година. Главния герой Утред и неговия датски покровител са измислени, но историческите събития, през които крачат, и личностите, с които се срещат, са истински. Действието се и ще се развива по време на управлението на Алфред, един болнав и силно набожен владетел, който в очите на тогавашните завоеватели е недостоен противник и му е съдено да падне под тяхната мощ.

 „Забележителното е, че крал Алфред е единственият монарх в английската история, удостоен с честта да бъде наречен „Велики” и този роман, както и другите, които ще последват, ще се опитат да покажат с какво е заслужил тази титла”.

До тогава всъщност Англия като такава не е съществувала, едва след началото на неговото дело, което е продължено от децата му, се обособява политическия субект, наречен така. Това е история за раждането на една от най-забележителните държави в Европа.

Утред е втория син на владетеля на Бебанбург и в действителност се е казвал Осберт, защото името Утред по право се полага само на първородния. Но след като датчаните обезглавяват брат му, той става наследник и му сменят името, само за да загуби скоро след това дома си, свободата си, титлата и всичко, което му се полага по закона на майората. Баща му загива в едно клане, организирано от хитрите датчани, а той в изблик на ярост напада един войн, който вместо да го обезглави, се развеселява от дързостта му и го мята на коня си. Така една засада, един миг на самоубийствена ярост и едно спонтанно решение от страна на Рагнар, променят живота и съдбата на Утред.

Но всъщност това, което би трябвало да е робство, се превръща в осиновяване. Утред намира в лицето на Рагнар един баща, за който винаги е жадувал, а живота сред датчаните – приключението, което е мечтал. Тук го учат как да върти меча, а не го карат да се моли и да се учи да чете и пише.

Историята се разказва от първо лице от един явно много по-възрастен и помъдрял Утред, защото той къде с носталгия, къде с тъга, къде с противоречиви чувства отбелязва преломните моменти в живота си. Някои дело на трите плетачки на съдбата, други на политически заговори или просто на неговата наивност и буйна младежка кръв.

Корнуел започва едно огромно платно, което ще обхване десетилетия време и голяма част от острова, но може да излезе и извън него. И въпреки че „Последното кралство” е началото на това пътешествие, първите две глави от живота на Утред, едва интерлюдията, книгата в никакъв случай не стои недовършена. Историята на тази част от живота му е затворена и въпреки многобройните нишки, които се протягат към бъдещето, романа не свършва в нищото като отрязан с нож. Има си своята развръзка. Това е историята за детството на Утред, за неговото възмъжаване, за разделянето му както с много близки хора, така и с илюзиите за много неща, които наивно е приемал за даденост.

Това е война както на хората, така и на боговете, на вярата. Борбата на християнството да измести старите религии. Разказ за възхода на християнството и за неутолимата жажда за власт на църквата. За постепенното й срастване с държавата и узурпиране на всяка частица от живота на човека.

„Последното кралство” е роман за кръвни вражди, белязали цели съдби; за узурпирани титли, отнети от тези на които принадлежат по право; за любов доколкото е възможна в това сурово време; за приятелство и за много предателства.

Поредица „Саксонски хроники“

  1. Последното кралство
  2. Бледият Конник
  3. Lords of the North
  4. Sword Song
  5. The Burning Land
  6. Death of Kings
  7. The Pagan Lord
  8. The Empty Throne
  9. Warriors of the Storm

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s