Андерш де ла Моте: Измамата


автор: Искрен

СЕПО разбиват блиндираната вратата на апартамента на НР и го арестуват с обвинение за организиране на атентат! Последната част от поредицата започва ударно.

Минали са 6 месеца от събитията в „Тръпката”, а НР не се е доближил и на йота от разкриването на това кой стои зад бившия му работодател и Играта. Употребил е времето си да гради планове за отмъщение, да скърби по тръпката от мисиите, и да си играе с геймпада или с пишката си. Все неща характерни за него. Но… Едно голямо НО. Играта никога не е напускала живота му, тя се оказва плашещо, интимно близо. Като гадже психопат с което делиш леглото, но си нямаш и грам идея, че нощем гледа нежната извивка на шията ти и си представя, как в нея леко прониква скалпел и бликва фонтан кръв.

Последната част завършва цялата картина и то много добре. Събитията, които изглеждаха дирижирани наистина се оказаха такива. На сцената се появяват невидимите ръце тласкали НР и сестра му, към определени действия, за да ги накарат накрая да свършат точно онова което се иска от тях. И тук Андреш си е хванал една интересна идея и си я развива, но този път тя е по-скоро личностна, социална и не до там обвързана с технологиите. Сега са на прицел слабостите на човека, начините по които може да бъде манипулиран. Колко е по-лесно да използваш моркова, отколкото тоягата. Накарай човек да повярва в това, което иска, да му се случи това, за което мечтае и той ще направи точно това, което искаш. Премоделирай събития от миналото му, така че да пасват на чувството му за вина, да обяснява ситуациите и действията така, че да отговарят на това, което иска да си спомня и той ти е в кърпа вързан. НР и Бека са едни много умело манипулирани в продължение на години хора, насочвани да изпълнят своите роли в един сложен сценарий.

Щеше ми се края да е по-различен, но все пак това е решението на автора. Самата идея за Играта и потенциала, които тя може да разгърне са просто зашеметяващи. Можеше поредицата да стане един нов и не чак толкова мрачен прочит на „1984”, но пък от друга страна, така звучи много реалистично, иначе трилогията щеше да премине границата на жанровете и от трилър да се отнесе към антиутопия, та дoри икъм алтернативна история. В което няма нищо лошо, но все пак Андреш даде стабилна заявка, че това ще е един напрегнат тенхо-трилър, а не фантастика.

„Измамата” се връща на темпото от първата книга, но вече всичко е почти истинско, невъзможно е да се каже къде свършва манипулацията на менторите от Играта и къде героите действат без външен тласък. Обратите следват един след друг, чак да бясно препускащия финал.

И накрая не всичко се изяснява, но пък така изглежда много по-достоверно. Но това не е от оня вид финали в които се чудиш защо е станало така, каприз на автора да те остави замислен над безсмислието или липсата на край. Не, тук причината е чисто реалистична – играчите не виждат цялата картина, дори водача не я знае. Никой си няма и идея до къде се простират пипалата на Играта. Едно полувреме, е не е спечелено, по скоро е реми, е изиграно, но това не означава край на мача.

Добре дошли в ерата в която новата валута е информацията. Чрез нея можеш да направиш и да притежаваш всичко. Информацията е единственото нещо от което имаш нужда за да владееш света.

Поредица „Играта“

1. Играта – ревю
2. Тръпката – ревю
3. Измамата

One thought on “Андерш де ла Моте: Измамата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s